Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Епизод 450

Радой и публиката, Ралин за републиката

Снимка: Държавна агенция "Архиви"

В епизод 450 „Трамвай по желание“ представя на своята аудитория част първа от трилогия, посветена на 100-годишнината от рождението на знаменития писател, поет, сатирик, дисидент Радой Ралин.

Михаил Вешим, Кин Стоянов и Емил Янев (от ляво надясно)

В откриващата част гости в студиото са сатириците: Михаил Вешим, писател, и Кин Стоянов, журналист и син на поета. По телефона в разговора се включват режисьорът Асен Шопов и актьорът Светослав Пеев. Всички те насочват радиозрителите на „Трамвая“ към свои спомени и преживявания, свързани с публичния образ на Радой Ралин, обстоятелствата около утвърждаването на държавния химн, драмата с „Люти чушки“ и незаснетия сценарий "Аз съм Левски" – "Чиста и свята република".

„Спомням си как режисьорът Асен Шопов и Радой започнаха упорита работа по „Аз съм Левски“. Стигна се до обиколки на местата за снимките. От Асен Шопов научих, че той още пази над 3000 фотоса. Докато не настъпи развръзката. Идеологическите фактори решиха, че сценарият не представя в добра светлина българския народ“ – споделя синът Кин Стоянов.

шарж Борис Димовски„Поискаха Радой Ралин да пренапише някои от епизодите. Баща ми отказа…

Родовата памет не позволяваше на и без това непреклонния Радой Ралин да прави каквито и да е компромиси с разбирането си за Апостола. Кръщелното име на баща ми е Димитър Стефанов Стоянов. Наречен е на дядо си Димитър, брат на последния войвода от Априлското въстание Таньо Войвода. Таньо е бил пълномощник на Левски за Сливенския революционен окръг.“

Чуйте предаването от звуковия файл. 


Снимки – Държавна агенция "Архиви", Калина Станева



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Станислав Лем

Фантастика и сатира в "Академия комика"

Неделното издание на " Академия комика " , литературния салон на редакция " Хумор и сатира " , е посветено на Станислав Лем, блестящият полски писател. Роден в Лвов през 1921, Лем е сред най-знаменитите писатели-фантасти в света, с милионни тиражи и преводи на десетки езици.  Вероятно най-популярен е романът му "Соларис", но творчеството..

публикувано на 10.10.25 в 16:35

Балканският човек в чакалнята на живота

Най-новото заглавие в репертоара на Сатиричния театър "Алеко Константинов" е "Пак плаче, но този път от щастие" на един от най-популярните сръбски драматурзи, сценаристи и романисти Новица Савич. Премиерата е на 10 октомври и е режисьорски дебют на актьора Явор Борисов. Една комедия, написана с драматургично майсторство и несъмнено познаване на..

публикувано на 10.10.25 в 16:23

Поезията на Филип Ларкин – с награда за български превод

Кристин Димитрова и Георги Пашов бяха отличени от Съюза на преводачите у нас за ярки постижения в превода на художествена литература. Те получиха наградата за превода на стихосбирката на британския поет Филип Ларкин "Високи прозорци". Българското издание на "Високи прозорци" съдържа стихотворения от всичките книги на Ларкин, включително и..

публикувано на 10.10.25 в 15:52
Krasznahorkai László

Ласло Краснахоркаи и литературата, която изразява света

Унгарският писател Ласло Краснахоркаи е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература. Той използва литературата като съпротива на упадъка, а мрачните му романи целят да изследват реалността до степен на лудост. Нобеловият комитет му присъди наградата "за неговото завладяващо и визионерско творчество, което насред апокалиптичен ужас..

публикувано на 10.10.25 в 14:54

"Диви ягоди" – българско присъствие на престижния фестивал във Варшава

В полската столица започва 41-то издание на Варшавския международен филмов фестивал , в който има и българско участие . Това е филмът "Диви ягоди" на режисьора Татяна Пандурска . Победителят ще стане ясен на 19 октомври и ще получи голямата награда от 100 хиляди злоти . 112 пълнометражни и 56 късометражни международни продукции..

публикувано на 10.10.25 в 14:41