Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Водните кули в България

Водните кули в Никополис ад Иструм и край античната вила Армира

Castelum aquae Никополис ад Иструм
Снимка: Тихомира Методиева - Тихич

Цикълът предавания „Водните кули в България“ предприема едно пътешествие през времето и пространството, за да срещне слушателите с историята и настоящето на водонапорните кули, строени по българските земи.

Пътувайки из България, всички ние срещаме водни кули – особено из равнинни райони. Някои от тях си приличат поразително и дори за окото на обикновения човек личи, че са строени по едно и също време по сходни проекти. Някои от тези сгради приличат на кули от приказките, а за други дори не можем да разпознаем, че са създадени за съхранение на вода. Голяма част са строени край железопътни обекти, за да захранват парните локомотиви с вода, някои са тухлени, някои са изоставени, а някои стават повод за значими археологически открития.

Castelum aquae Никополис ад Иструм

Четвъртият епизод на „Водните кули в България“ се връща назад във времето с много векове, за да покаже как миналото и настоящето се срещат, изучават и преоткриват в лицето на две водни кули. Първата по реда на построяване е castelum aquae в римския град от II в.н.е. Никополис ад Иструм. При построяването през 60-те години на XX век на водна кула в района на Ивайловград са открити останките на античната вила „Армира“ и така се е случило, че тази водна кула никога не е използвана по предназначение. За нея днес предстоят промени.

Разказвачите са Диана Овчарова, кметица на Община Ивайловград и археологът доктор Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново, проучвател на съоръжението castelum aquae в Никополис ад Иструм.

Снимки: Тихомира Методиева - Тихич, Aradjieva Photography


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Велев

Нови кедрови дървета са открити в подводната вкаменена гора край Созопол

Природният феномен "Подводна вкаменена гора" е открит на около 18 метра дълбочина в района между гр. Созопол и островите Св. Иван и Св. Петър. Мястото е уникално в световен мащаб, тъй като вкаменени дървета под вода има на много малко места. Смята се, че нашата "Вкаменена гора" е на около 20 милиона години, според геолозите. Първите..

публикувано на 15.08.25 в 10:00
проф. Марияна Цибранска

Угодни на Бога и полезни за обществото – законите в средновековна България

Ако е вярно, че знаменитата максима "Законо е врата у поле" принадлежи на прословутите с хитростта си шопи, то явно наблюдаваме повсеместна шопизация в сфери и равнища на всекидневието и държавните дела, в които до неотдавна поне видимо законите не можеха да се заобикалят като "врата у поле". Закони все пак има, всеки го знае, дори децата и това е..

публикувано на 14.08.25 в 14:24
Анита Гергова

Отговорност или осъзнатост е родителството

"Казвам се Анита Гергова и съм горда майка на четири породени деца. Те са моето вдъхновение да се свържа с Адел Фабер и Илейн Мазлиш и да поема отговорността и ангажимента да разпространя техните световно признати курсове сред българските родители и всички хора, работещи с деца." За това къде и кога се поставят граници между родители и деца,..

публикувано на 13.08.25 в 09:35
Георги Костадинов

Еврика! Успешни българи: Георги Костадинов

"За всички ученици е важна мотивацията, а Гошо е изключително мотивиран. И изпълнен с желание да помага на другите." Това казва за Георги Костадинов неговата учителката в Бургаската природо-математическа гимназия Мариана Анастасова.  На юнската сесия той успешно взе и последния си изпит за тази учебна година и от есента ще е второкурсник във..

публикувано на 11.08.25 в 17:00
Аглика Икономова, проф. Диана Гергова, арх. Александър Стайнов и проф. д-р арх. Николай Тулешков (от ляво надясно)

Недвижимите културни паметници в България се рушат

В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини бяха оставени на произвола на съдбата и природните сили, се казва в документ-петиция, изготвен от група експерти и интелектуалци в България.  "Поставяме настоящия документ на обсъждане пред..

публикувано на 11.08.25 в 11:15