Вниманието – все по-дефицитно, все по-непостоянно, все повече неща, които го крадат. Кои мозъчни структури отговарят за съсредоточаването и разсейването и докъде стигнаха невронауките в познанието си за механизмите на вниманието, паметта и контрола?
„В идеалния си вариант вниманието е селективен инструмент, еволюционно то подсигурява възможностите да се справяме с предизвикателствата на средата и да приоритизираме непосредствените задачи, потенциални заплахи или опасности. Но днес кое ни е приоритет – работата, семейството, мигащият телефон, имейлът, настояващ за незабавен отговор“, донякъде риторично пита Богомил Пешев.
Как мозъчните структури, развивали се в продължение на хиляди години, за да ни предпазват от средата, се пренастройват за работа в съвременния живот?
За да разберем това, трябва да знаем как работят две големи системи – дорзалната и вентралната. Дорзалната е разумната, тя задържа вниманието и контролира спомените и мислите ни, тя е целенасочена.
Вентралната е свързана с изненадата, с любопитното и емоционалното, включва се, когато се случи нещо неочаквано. Нарича се още салиентна. Тя отговаря за способността да фокусираме лимитираните си перцептивни и когнитивни ресурси върху „уместния“ (салиентния) обект в обкръжението си, той може да е надпис, светещ в червено или шум.
(Следващия път, като отворите сайт или социална мрежа, обърнете внимание как са оформени нещата, към които ви теглят – реклами/промоции/линкове – и поздравете салиентната си система.)
Чуйте разговора с Богомил Пешев, който казва, че няма как да подобрим менталното и душевното здраве, без да знаем повече за мозъчното окабеляване, трябва да знаем къде отиват кабелите, каква информация пренасят и къде водят.
Втората част на разговора се насочва към паметовите механизми и наследството на Франц Гал, който достига до разбирането, че няма едно конкретно място в мозъка, отговарящо за конкретни функции, а говорим за мрежи, които са повече или по-малко активирани от различна информация. Затова паметта предопределя вниманието или обратното.
"Не е добра идея да строите дома си или това, на което държите, в речното легло или руслото на реката, защото дори и да има засушаване в определен период, както видяхме и през последните години, все пак един ден ще завали и тези речни легла ще оживеят и тези води трябва да минат от някъде и ако сте си построили имота в речното корито или легло,..
Освен бинарната номенклатура и йерархична система за класификация на организмите, която служи като основа на модерната биологична систематика, името на Карл Линей се свързва и с вид преса за сушене на растения. Той не е изобретателят на пресата, защото още преди неговото време, са съществували преси за сушене на растения – основен уред в..
В началото на октомври в град Царево и в комплекс "Елените" заради наводнения загинаха хора. Софийският университет организира на 14 октомври научен семинар на тема "Наводненията в общините Карлово, Царево и Несебър в периода 2022-2025 г. (не)научени уроци". Семинарът представи работата на Националния университетски център за геопространствени..
Скоростта на говорене или темпът на речта е малко проучен параметър за българския език. Такива изследвания за други езици показват разлики, обусловени от различни лингвистични и екстралингвистични фактори. Очаквано испанците говорят по-бързо от англичаните, жителите на северните американски щати са по-бързореки от южняците и т.н. Отделно има..
От книгата на Бойко Антонов "Емигрантски воли и неволи" научих за неговото приемане за член на племето на маорите Уакатане в Нова Зеландия. Сигурна съм, че този факт събуди и вашето любопитство. От томчето с разкази разбрах също така, че българинът, който от 30 години живее в Съединените щати е член на благотворителната организация "Гмуркане с кауза"..
Политическите и икономическите процеси в България коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Имаме доста динамична..
Музикалният "по-малък брат" на Тоби Драйвър от KayoDot пристига за три дати у нас по покана на радиофестивала "Аларма Пънк Джаз". Заедно с грузинския..
Днес ви срещаме с един човек, чиято история е своеобразен мост между България, Ливан и Австрия. Рами Спасов е роден в Киев, в семейство на българин и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg