Вниманието – все по-дефицитно, все по-непостоянно, все повече неща, които го крадат. Кои мозъчни структури отговарят за съсредоточаването и разсейването и докъде стигнаха невронауките в познанието си за механизмите на вниманието, паметта и контрола?
„В идеалния си вариант вниманието е селективен инструмент, еволюционно то подсигурява възможностите да се справяме с предизвикателствата на средата и да приоритизираме непосредствените задачи, потенциални заплахи или опасности. Но днес кое ни е приоритет – работата, семейството, мигащият телефон, имейлът, настояващ за незабавен отговор“, донякъде риторично пита Богомил Пешев.
Как мозъчните структури, развивали се в продължение на хиляди години, за да ни предпазват от средата, се пренастройват за работа в съвременния живот?
За да разберем това, трябва да знаем как работят две големи системи – дорзалната и вентралната. Дорзалната е разумната, тя задържа вниманието и контролира спомените и мислите ни, тя е целенасочена.
Вентралната е свързана с изненадата, с любопитното и емоционалното, включва се, когато се случи нещо неочаквано. Нарича се още салиентна. Тя отговаря за способността да фокусираме лимитираните си перцептивни и когнитивни ресурси върху „уместния“ (салиентния) обект в обкръжението си, той може да е надпис, светещ в червено или шум.
(Следващия път, като отворите сайт или социална мрежа, обърнете внимание как са оформени нещата, към които ви теглят – реклами/промоции/линкове – и поздравете салиентната си система.)
Чуйте разговора с Богомил Пешев, който казва, че няма как да подобрим менталното и душевното здраве, без да знаем повече за мозъчното окабеляване, трябва да знаем къде отиват кабелите, каква информация пренасят и къде водят.
Втората част на разговора се насочва към паметовите механизми и наследството на Франц Гал, който достига до разбирането, че няма едно конкретно място в мозъка, отговарящо за конкретни функции, а говорим за мрежи, които са повече или по-малко активирани от различна информация. Затова паметта предопределя вниманието или обратното.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
