Колко са хората, които бягат от войната в Украйна и търсят убежище в България? Какви ще бъдат техният статут и техните права в държавата? Какво предвижда Законът за убежищата и бежанците за украинските граждани, които бягат от войната и търсят убежище в България и други европейски страни?
Проф. Ирена Илиева, директор на Института за държавата и правото – БАН, член на Комисията срещу расизма и нетолерантността към Съвета на Европа, направи коментар в предаването "Законът и Темида".
Употребата на термина "бежанец"
"Ще започна с масовата употреба на термина "бежанец" за хората, които търсят международна или хуманитарна закрила. Тя е неправилна, колкото и да е популярна, защото има точно определение за "бежанец" в Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. – "Това са лица, които в следствие на основателни опасения от преследване – по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения – са извън страната, на която са граждани и от страх не желаят да се завърнат там". Тези белези са изчерпателно изброени и "въоръжен конфликт, война, агресия" не са сред тях."
Хуманитарен статут
Всъщност тези хора попадат в един друг институт, уреден от нашия Закон за убежището и бежанците, и това е хуманитарната закрила или хуманитарния статут. Законът предвижда, че такъв статут се предоставя на чужденец, който може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства – като смъртно наказание, екзекуция, изтезание или други тежки заплахи срещу живота и личността му, вкл. безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
Ние сме в един много тежък конфликт, който е позор за ХХI век в Украйна, и тези хора попадат в разпоредбите на този институт. В това отношение нашият закон е изключително прецизен.
Временна закрила
Третата възможност, аз приветствам правителството за неговото решение, е да се предостави на тези хора временна закрила. Това е следващият статус, който също е много важен и също е уреден от закона. Става дума за масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат държавата си поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешки права или насилие в големи размери.
Директивата за временна закрила отдавна е транспонирана в нашия закон. Пълното ѝ име е Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила."
Какви възможности предлага Националното бюро за правна помощ? С какви правни казуси се сблъскват хората, бягащи от войната, и как юридическата гилдия в България може да помогне на търсещите убежище? Какви биха били дългосрочните последици от войната за ЕС и какви са вариантите за справянето с кризата?
Отговор на тези въпроси можете да чуете от проф. Ирена Илиева – в звуковия файл.
В рамките на рубриката "Епизоди от живота", редакторът Светла Тодорова сподели интересен, но и поучителен момент от своя живот – епизод, в който става жертва на джебчийство и преминава през процедурите на полицията. След кражбата на портфейла ѝ, Светла реагира незабавно, като се обажда на телефон 112. Само пет минути по-късно на мястото пристигат..
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg