Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Готова ли е образователната ни система да поеме децата бежанци

Снимка: БГНЕС

Между заявения от министъра на образованието и науката капацитет на образователната ни система да поеме 20 000 деца от Украйна и реалната картина на процеса по приемането и интегрирането им засега има огромна разлика. Едва от дни процедурата по получаване на статут за временна закрила, личен номер на чужденец на бежанците започва да се установява, а това е задължителното условие родителите или настойниците на деца да могат да подадат заявление за приемането им в българско училище. За детска градина или ясла е необходим и документ за имунизационен здравен статус, одобрен от РЗИ.

До 16 часа на 15 март в РУО Варна са подадени 16 заявления за деца от яслена възраст до 10 клас, но се очаква в следващите дни те да се увеличават. Според д-р Ирена Радева, началник на Регионалното управление, в областта има възможност за приемане на голям брой ученици, но идеята е те да се разпределят по-равномерно по регионите на страната. Неизвестните обаче са много – ако в по-малките населени места има повече места в детските градини и училищата, дали там или в близост ще има и условия за настаняване на семействата и евентуално за работа на родителите и т.н. По-проблематично е и интегрирането в образователната ни система на ученици от последните класове. В момента също така има голям брой деца в училищна възраст без статут. За тях с подкрепата на МОН и община Варна са осигурени занимания по интереси в няколко големи хотела в „Златни пясъци“, където са настанени с родителите си. Заниманията се водят от учители в Детския комплекс Варна.


Още от 2 март в ОУ „Христо Ботев“ в бургаския квартал Сарафово са приети две деца във втори и четвърти клас. Заместник-директорката на училището Димитрана Колева казва, че се адаптират много бързо, осигурени са им допълнителни часове за изучаване на български език. Според нея много важно е да се включат децата бежанци в извънкласни дейности като спорт и изкуства, защото така най-добре те ще могат да се отърсят от стреса от преживяното, да се почувстват спокойни. С ученето те ще се справят, дори и да се наложи известно отлагане, немалко от тях разчитат да се върнат в родните си места, в момента обаче просто трябва да им се помогне да преживеят травмата, смята госпожа Колева.

В софийското частно средно училище „Рьорих“ са записани три деца от Украйна, които са и на издръжка на училището. Директорката Радка Карагьозова обръща внимание на няколко специфични аспекта на ситуацията в училището. Там имат опит с приемане на ученици по време на учебната година, сформира се малък екип от педагози, който да помогне за адаптацията им. Самите ученици имат изградена култура за приемане и подкрепа на новодошлите, общуват на всякакви езици, включително и на езика на жеста и прегръдката. За нашите деца трагедията, преживяна съвсем реално от децата от Украйна, и общуването с тях е поглед върху различна образователна система, нагледен урок за цената на мира и за това как реално могат да помогнат на човек в беда. Учим всички, казва Радка Карагьозова, учителите, учениците, родителите, цялата ни общност.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Музейко" – епизод 2: Минало

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..

публикувано на 18.11.25 в 16:35
проф. Албена Накова

Критичните и стратегическите суровини – преработване и добив

В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..

публикувано на 18.11.25 в 10:10
Д-р Николай Шарков

Приемственост, диалог, гарантиране на широк достъп до стоматологични услуги...

Това е само част от платформата на д-р Николай Шарков, представена при избирането му за президент на Световната дентална федерация. Дългогодишният стоматолог, преподавател, лидер на българските зъболекари, бе наш гост по различни теми. Преминахме през спомените за родния Бургас, за студентските години и първите крачки в професионалната стоматология...

публикувано на 17.11.25 в 15:10
проф. Милен Георгиев

Специфичен български мед удължава живота при лабораторни условия

Преди месеци проф. Милен Георгиев обяви откриването на конкретен вид мед, който забавя остаряването. Вече са готови и документите за европейски патент. "С моя екип работим по този проект, а темата за удължаването на човешкия живот вълнува човечеството, откакто сме напуснали пещерите. Изцяло моята работа през годините е фокусирана върху..

публикувано на 17.11.25 в 10:10
проф. Цветалина Танкова

Ежегодно нараства броят на болните от захарен диабет по света и в България

"Много се вълнувам за голямата награда на БАН, тъй като за мен е изключително висока чест , че именно аз бях удостоена с тази награда – Наградата на БАН, която за мен е най-авторитетната, най-старата, най-престижната научна организация в страната. Това е изключително признание за мен и едновременно с това много голяма отговорност, тъй като..

публикувано на 16.11.25 в 10:10