Една от най-неразбраните личности в историята вероятно е злополучната кралица на Франция Мария Антоанета. Омъжват я на 14-годишна възраст за Луи ХVІ, по онова време 15-годишен инертен, непохватен дебеланко. Критикуват я за какво ли не, включително заради редовните ѝ хигиенни навици, които хвърляли Версай в страх и ужас пред всекидневната баня. Въвличат я без ни най-малко нейно участие в скандал с диамантено колие, но най-неприятното петно върху репутацията ѝ нанася прочутата с арогантността си фраза „Като няма хляб, яжте пасти“, която кралицата никога не е произнасяла. Мария Антоанета споделя съдбата на други прочути жени в историята – да бъде мразена или обожавана, но никога разбирана.
Все пак кралицата на Франция е имала своите тайни и те изплуват днес благодарение на съвременните научни методи. Оказва се, че по времето, когато кралицата е била под домашен арест между юни 1791 и август 1792 г. тя си е пишела със смятания за неин любовник шведски благородник Аксел фон Ферсен.
Писмата на кралицата били редактирани, за да прикрият държавни тайни и да не я компрометират, а интимните части били задрасквани и върху тях са изписвани произволни букви. Днес с помощта на фундаментален метод при който пробата се облъчва с рентгенови лъчи, писмата са разчетени.
„Започва да ми омръзва от това кодиране. Не ми се удава добре, а и постоянно ме е страх да не сбъркам“ четем днес оплакванията на кралицата.
Разкрити са и детайли около организацията на провален опит за бягство.
И така благодарение на флуоресцентната спектроскопия днес учените могат да открият заровени с времето тайни от повредените или редактирани исторически документи.
Подробности за тайните на Мария Антоанета и съвременните и недотам дискретни методи, чуйте в „Науката не спи“ с Никола Кереков.
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Колкото е необяснимо абсолютното, толкова е необяснимо и това, което ни подтиква към неговото търсене, смята актьорът Стелиан Радев. Той влиза в ролята на..
Обучението на деца със специални образователни потребности (СОП) е предизвикателство както за родителите, така и за учителите. Една от причините е..
"Йерма" от Федерико Гарсия Лорка е най-новото заглавие в афиша на Yalta Art Room. Премиерата на спектакъла е на 16 и 24 февруари от 19.30 ч. на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg