Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Културата на бързи обороти – 28 март - 3 април

Снимка: @theatregabrovo

„Културата на бързи обороти“ предлага обзор на културните събития, представени в ефира на програма „Христо Ботев“ за седмицата. Ето и някои от акцентите в предаването от 3 април.

„Последният залез“ е името на танцовия имърсив спектакъл, който беше представен в „Гьоте Институт“ на 22 март. Премиерата му ще бъде през май в рамките на официалната програма на 25-ото издание на Габровското биенале на хумора и сатирата с тема „Икономия на средствата“, в партньорство с Музей „Дом на хумора и сатирата“, „Грийнпийс“ - България, Екологично сдружение „За Земята“, Регионалното депо за неопасни отпадъци в Габрово, Гьоте институт България и Регионален център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“. Хореографът, режисьор и танцьор Коста Каракашян работи по създаването на спектакъла заедно с Антония Георгиева и Диего де ла Роса. Как се съчетават танцът и екологията – разказва Коста Каракашян.

От 2 до 7 април Габрово е домакин на Международния фестивал на монодрамата „Соло акт“. Това е осмото издание на фестивала, който вече е с ново име, но всъщност е наследник на досегашния фестивал на спектаклите за един актьор „BGMOT“. Организатор е Драматичният театър „Рачо Стоянов“. Осмото издание трябваше да се проведе още през 2020 година, но заради пандемията беше отложено за следващата година, а след това – пак заради пандемията, беше насрочено за април 2022-а. Фестивалният афиш включва 11 представления на театри от цялата страна, както и два чуждестранни спектакъла от Украйна и Косово. Петко Койчев, директор на габровския театър „Рачо Стоянов“, разказа повече в „Артефир“.

На 21 март българският комитет на Европейската мрежа за съвременна драматургия и превод - EURODRAM, едновременно с още 27 езикови комитети от цяла Европа, отличи три пиеси, писани на български език. Тази година общо 335 членове на мрежата избираха между 806 непревеждани пиеси. На български бяха получени рекордните 51 текста. 12 от участниците в българския комитет трябваше да посочат три пиеси, които да препоръчат за превод към останалите членове на международната мрежа. Трите текста са „Свободно падане“ от Екатерина Георгиева, „USER“ от Боян Иванов и Алексей Кожухаров и „Кратка пиеса за любов“ от Стефан Кръстев. В предаването „Какво се случва“ във вторник чухме гласовете на авторите на отличените пиеси, но и гледните точки на трима от селектиращите в дискусията за това как тече разговорът между сцените в европейските държави, как работи един текст в превод и какво въобще е драматургия в съвременен контекст? Отговорите – от режисьорките Гергана Димитрова и Илина Перянова, и преводачката Лора Ненковска.

Поетът Георги Гаврилов прикани българските автори да участват в инициативата „Поезия против войната“. Като част от нея съвременни поети представят свои стихове, свързани с темата. Сборът от текстове ще бъде разпространен от Украинското посолство и други институции тук и в Украйна, а ,надяват се организаторите, и в Русия. Безсилни ли са наистина думите пред оръжията и може ли поезията да направи нещо срещу войната - отговаря Георги Гаврилов.

На 1 април година Музеят „Дом на хумора и сатирата“ в Габрово отбеляза своята 50-годишнина. Създаден с ентусиазъм и амбиция да обхване широк спектър от проявления на комичното в световен мащаб, Музеят се утвърждава като безспорен популяризатор на съвременно хумористично и сатирично творчество в света още от 70-те години. Юбилейната програма включва откриването на новата постоянна експозиция под заглавие „Как Габрово стана столица на хумора” и изложбата на карикатуристите от Прас Прес Алла и Чавдар Георгиеви, Христо Комарницки и Чавдар Николов „Непорочните моми”на самия първи април, както и 25-ото Биенале на хумора и сатирата, което започва на 20 май и което всъщност поставя начало и на музея. Директорката на Домът на хумора и сатирата в Габрово Маргарита Доровска за биеналето.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ралука Над

Румънската писателка Ралука Над за антропологията и писането

"Литература в движение. Чужбина през очите на една писателка антрополог." Така беше озаглавена срещата с румънската писателка Ралука Над на събитията, които организира Румънското министерство на културата на Софийския международен панаир на книгата през декември 2024. Родената в Клуж-Напока антроположка и писателка е една от най-интересните румънски..

публикувано на 10.01.25 в 16:10
проф. Иван Газдов

Добрата вибрация

На Ивановден столичната галерия "Арте" се оказа тясна, защото имаше толкова много гости, с които художникът проф. Иван Газдов беше решил да сподели своя имен ден с една изложба.  Изложбата се казва "Добра вибрация" и включва графики и скулптура. За първи път Иван Газдов, който работи основно в областта на графиката, плаката, илюстрацията карикатурата, и..

публикувано на 10.01.25 в 14:57

Предпремиерна среща с младата румънска поезия в антология

Предстои издаването на "Антология на съвременната румънска поезия" у нас. Подготвя се от преводачката Лора Ненковска и издател Георги Гаврилов. Съставител на сборника е румънският поет Клаудиу Комартин, който вече е добре познат у нас – бил е на фестивала "София: Поетики", представял е списанието "Поезис Интернационал", на което е главен..

публикувано на 10.01.25 в 12:45
Димитър Димитров и учителят Димитър Драгнев

Българин триумфира на Цицероновия конкурс: Как латинският го отведе в Оксфорд

Разговорът с Димитър Димитров , лауреат на престижния Цицеронов конкурс по латински език в Европа , и неговия учител Димитър Драгнев , преподавател във Френската гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София, разкрива вдъхновяващата история зад успеха на младия ученик, който си осигури място в Оксфорд . Димитър Димитров, едва на 19 години, споделя в..

публикувано на 10.01.25 в 09:52

Как Пловдив утвърди мястото си сред културните дестинации в Европа?

2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът продължава да се утвърждава като важен културен център на Балканите и в Европа, благодарение на богатата си програма и успешно реализираните събития. Една от позитивните новини, с които градът..

обновено на 10.01.25 в 09:50