Когато се вгледаме в образите, на които тя вдъхва живот – както на екрана, така и на сцената, виждаме финес, женска сила, дързост, свобода и вдъхновение. Уж чуваш нейния глас, виждаш и гледаш как се движи и диша нейното тяло, а всъщност ставаш свидетел на живота на много и различни жени. За всичко това е виновна силата на мисълта ѝ, защото, според Лилия Маравиля, именно тя прави актьорската игра автентична, а образа – пълнокръвен.
Да мислиш като героя си, ти осигурява най-прекия път към персонажа, кара те да действаш и живееш като него. Мисълта е платното, върху което пъзелът на един житейски сюжет се реди частица по частица – както на екрана, така и на сцената.
Но какво се случва с вълнението, което Лилия Маравиля изпитва преди всяко „Камера – работи. Снимаме.“, и какво го различава от вдигането на завесата и качването на сцената?
В часа на „Кино с думи“ актрисата разказа за чувството да си човек, „впрегнат да тегли влак с много вагони, който не трябва да губи сила и да стигне по разписание“ до мястото наречено понякога филмов, а друг път театрален образ. В един разговор извън кадър тя разкри някои от тайните на случващото се в кадър – работата с партньори като Христо Шопов, Владо Пенев и Михаил Билалов; говоренето с очи, но и това с вкусни думи, излезли от добре написан сценарий; историите, които будят емоции и провокират от торбичката ѝ с умения да изскочат най-верните за персонажа, който съживява на екрана. Поговори и за първата среща на актьора с изиграния от него герой, и за системата на Мейерхолд, при която разумът и тялото играят в пълна симбиоза.
Чуйте в звуковия файл.
"Безсъдбовност" е най-известният роман на унгарския писател от еврейски произход Имре Кертес. Това е първата книга от неговата трилогия за Холокоста, наградена с Нобелова награда за литература през 2002 година за "книгите на писателя, които подкрепят крехкия опит на индивида срещу варварския произвол на историята". За първи път романът е публикуван..
Плевенският театър "Иван Радоев" гостува на софийската публика с един от най-новите си спектакли – "Есенна соната" от Ингмар Бергман. Постановката по прочутата пиеса на големия шведски режисьор и драматург е дело на режисьорката Детелина Станева, която е сред най-младите творци в българския театър. Текстът на Ингмар Бергман е в превод наВаса Ганчева...
Срещаме ви с едно от най-смелите пространства за съвременно изкуство в София – галерия "Пунта". Открита през 2022 г. на улица "Дунав", галерията е основана от куратора Бояна Джикова и художниците Аарон Рот и Викенти Комитски. Тя е посветена на пост-интернет естетиката и на така наречения "траш арт" – художествена практика, която експериментира с..
90-годишнината на петима от големите артисти на Сатирата – Васил Попов, Петър Пейков, Димитър Манчев, Вели Чаушев и Хиндо Касимов – ще бъде отбелязана в спектакъл под режисурата на Николай Младенов, със съдействието на БНР и БНТ. Участват актьорите Йорданка Стефанова, Александър Григоров, Ивайло Калоянчев, Мартин Желанков, Михаил Сървански, Николай..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на книгата е послание за бъдещите поколения, към които е адресирано най-доброто от българската поезия. Сред авторите, редом с известни поети като Бойко Ламбовски, Иван Ланджев, Маргарита Петкова, Палми..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември),..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg