Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

По Via Dolorosa: "Пасион по Свети Лука" от Кшищоф Пендерецки

Кшищоф Пендерецки
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Векове наред в западната църковна традиция тъжните и поучителни събития, станали през Страстната седмица се представят в так.нар. Пасион. Жанрът, преминал дълга еволюция от 4 век до днес, по времето на Барока се оформя като голямо ораториално произведение с участието на солисти, хор, оркестър и орган. С разказите на евангелистите – свидетелства за голямата жертва, която Иисус Христос прави за падналото човечество, за да изкупи неговите грехове – вярващите съпреживяват мъченическия път на Сина Божи към Голгота. Тайната вечеря, предателството на Юда, молитвата на Иисус в Гетсиманската градина, съдът, поруганието, страданията и кръстната смърт на Христос.

Със съдействието на Еврорадио на Велика сряда, 20 април 2022 г., от 19.30 часа по програма "Христо Ботев" ще се излъчи ценен исторически документален запис на "Пасион по Свети Лука" от Кшищоф Пендерецки. Петдесет години след световната премиера на творбата (тя е на 30 март 1966 г. в катедралата "Св. Павел" в Мюнстер под диригентството на Хенрик Чиж), самият композитор дирижира изпълнението на Пасиона на Великденския фестивал "Лудвиг ван Бетовен" във Варшава (на 25 март 2016 г.). Изпълнителите са: Варшавски филхармоничен хор и оркестър, Филхармоничен хор "Карол Шимановски" – Краков, Хор на Варшавските момчета и солистите – Йоханна Русанен (сопран), Дейвид Першал (баритон), Николай Диденко (бас), Кшищов Гощила (рецитатор).

Полският композитор, икона и класик на музикалния авангард има силно пристрастие към сакралната тема. "Не съм късал връзката си с Бога благодарение на музиката" – казва Пендерецки – "И това не е някаква младежка вяра. Често се боря с Господ Бог. Имал съм моменти на колебания в моя предълъг живот, случвало се е да се откъсна, но никога напълно. И нещо много важно - тази моя сакрална музика привличаше и невярващи хора. Защото самата музика е опит за приближаване до Бога чрез абстрактното. Подобно на математиката музиката е нещо абсолютно, порядъкът, който съществува в нея и в който аз много вярвам, подкрепя убеждението, че съществуват известни правила, от които не можем да избягаме. Същото навярно е в моята музика, която се опитва да изрази Абсолюта. Старая се да предавам само истината. Може би най-голямата грешка на съвременните артисти е, че не казват истината, а се стараят да вървят по течението, страхуват се да бъдат критикувани, искат само да бъдат хвалени. Тяхното изкуство не е честно, също както политическия ни живот, на който му липсва праволинейност и честност. Истината е най-важна, без нея няма бъдеще."

"Passio et mors Domini nostri Jesu Christi secundum Lucam" ("Страстите и смъртта на нашия Господ Исус Христос според Свети Лука") Пендерецки създава по поръчка, по повод 700-годишнина от построяването на катедралата в Мюнстер. Премиерата е след пълната реставрация на този паметник на духовността и културата, разрушен по време на Втората световна война. И едновременно с това я посвещава на хилядолетието от покръстването на Полша от княз Мешко през 996 г. Това е първата съвременна църковна творба, написана по времето на управлението на тоталитарния режим в страната. И полската публика още при първото ѝ изпълнение в Полша (месец след световната премиера) добре разбира и подкрепя политическото значение на Пасиона, израз и на духовно неподчинение на управляващата идеология.

"Пасион по Свети Лука" Пендерецки изгражда с езика на своето време – той е атонален, използва и сериална техника, микрополифония, тонови клъстери, звукови ефекти и др. Заедно с това майсторски съчетава съвремието и традицията. Сянката на Йохан Себастиан Бах вгражда с използването на мотива b-a-c-h (от фамилното име на композитора, съответно тоновете си бемол – ла – до - си), включва и грегориански песнопения, древния химн "Святи Боже". Особено въздействаща е цялата концепция на творбата – историята, изживяна през очите на жертвата, Иисус Христос и общността. Олицетворена чрез хора и солистите, тя е не само тълпата, която лъкатуши между "Осанна" и "Разпни го", а и свят, който вика към Бога за прошка и изкупление.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Вечер с вокалното майсторство на Райна Кабаиванска

В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..

публикувано на 21.12.24 в 07:55

"Франческа да Римини", опера в четири действия от Рикардо Дзандонай

Либрето: Тито Рикорди, по едноименната пиеса на Габриеле Д`Анунцио Действащи лица: • Франческа да Римини – сопран • Паоло – тенор • Джовани (Джанчиотто) – баритон • Малатестино – тенор • Остазио – бас • Самаритана – мецосопран • Бианкофорте – мецосопран • Смарагди – мецосопран • Адонела – сопран • Гарсенда • Алтикиара • Сер Толдо • Трубадур •..

публикувано на 20.12.24 в 15:10

"Адриана Лекуврьор" от Франческо Чилеа, опера в четири действия

Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..

публикувано на 19.12.24 в 13:25
Пол-Рони Ейнджъл

Рокендрол легендата Пол-Рони Ейнджъл за първи път в България

Тази година Дядо Коледа няма да донесе нищо на "Аларма Пънк Джаз" ... Но вместо него вече пристигна (директно от Норвегия, ако не чак от Лапландия) неговият малко по-млад, но далеч по-чакан у нас братовчед (в червено-черни, а не в червено-бели одежди - съвсем като за пораснали непослушни деца) Пол Рони-Ейнджъл . Фронтменът на..

публикувано на 18.12.24 в 18:52
Владимир Кираджиев

Радиосимфониците изпращат 2024 година с музика на Гершуин

На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която впечатлява, интригува и стимулира въображението на слушателя. В последния си концерт за 2024 г. радиосимфониците, смесеният радиохор и четирима изявени солисти: бразилският бас Матеус Франка,..

публикувано на 17.12.24 в 11:50