Тези, които помнят композитора Александър Райчев в цветущите му, силни години, са все още немалко. Неговата фигура, подобно на музиката му, е ярка, пламтяща, открояваща се и това, че е роден лидер, беше ясно на колегите – и по-млади и по-стари.
Тази лидерска позиция сред българските музикални творци Райчев бе получил по две линии – на безспорния си композиторски талант и музикален професионализъм, и на вярното служене на идеологическата платформа по времето на социализма у нас. Заради последното името му остава под многобройни статии, доклади, отчети, обещания, които творческата интелигенция трябваше да засвидетелства пред всякакви конгреси, призиви за ролята на изкуството в живота на народа и в пълна подкрепа на идеологическата борба и още такива все по-непонятни фразеологии към днешно време.
На 10 ноември 1989 г. Александър Райчев е начело на Съюза на българските композитори с третия си мандат като негов председател. Неговият жизнен път, започнал на 11 април 1922 г. и завършил в 2003 г., му предлага предизвикателството да израсне и да се формира в една държавна система, след 1944 г. да търси професионално развитие и реализация в съвсем друга и на върха на своето признание като композитор и професор по хармония и композиция в Музикалната академия, да преживее краха на идеологическата машина, която така или иначе е подкрепял и от която е получил немалко в своя професионален път. И естествено в неговото творчество да се намират творби, сред тях песни, кантати и оратории, създадени върху текстове, възхваляващи и пропагандиращи светлия социалистически рай, което не пречи да се почувства щедрият му музикален дар.
Александър Райчев е автор на 6 симфонии, два балета, сценична музика и прелестни творби за деца – песни и клавирни пиеси. Талантът му в симфоничния жанр, който той приема като аналог на романа в литературата, е оставил своята значителна диря не само в неговото творческо наследство, но и в развитието му в българската музика. А първоначалното влизане в музикалната сфера в детските години с първите музикални възприятия и трепети, започнали в протестанската църква в родния Лом, след дълъг и стремителен път, намират своето умиротворение в завръщането към началото с една Литургия по Йоан Златоуст, която Александър Райчев пише в началото на 90-те години, една от последните му големи композиции, заедно с Шестата симфония.
Изпълнения на негови произведения можете да слушате на 26 април от 19.30 часа по програма "Христо Ботев".
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg