"Ако бихме могли да навикнем нашия народ да вдига по-често очи нагоре, ако му разправим какво нещо са звездите, не да го запомни само, не да го научи, а да си го представи и да го почувства, ако намерим начин тези познания да станат жив образ и чувство, тогава всеки министър и всеки селски кмет няма да се чувства като център на Вселената", тази реплика на героя астроном от романа "Мечтатели" на Кирил Христов цитира зам. деканът на Физическия факултет на СУ, доц. д-р Петко Недялков и отправя покана за Пролетния ден на отворените врати.
Той се провежда за първи път след пандемията и ще се проведе на две места: в самия факултет на бул. "Джеймс Баучър", където студенти и докторанти ще изнасят презентации и ще организират турове.
Отделно в Астрономическата обсерватория в Борисовата градина ще има богата програма и нощни наблюдения.
Двете събития не се застъпват: програмата във факултета е от 11 до 16 часа, а тази в обсерваторията от 16 до 22 ч. на 30 април.
Чуйте разговора с доц. д-р Петко Недялков, който разказва какви събития и презентации ще включва инициативата. Тя е отворена както за ученици, учители, изследователи и студенти, така и за изкушени, които на място могат да се запознаят с достиженията на съвременната наука и възможностите за обучение и реализация, които катедрите на Физическия факултет дават.
"Физиката е една и съща навсякъде по света, няма значение дали я учите в Кеймбридж или Масачузетс, във Физическия факултет ще получите образование на световно ниво", споделя д-р Недялков.
Думите му се подкрепят от факта, че благодарение на направление „Физика и астрономия“ Софийският университет се изкачи в тазгодишната класация на най-добрите университети в света QS World University Rankings.
Класацията предоставя независим сравнителен анализ за представянето на 1543 университета, включващи 51 академични дисциплини и 5 широки факултетски области. Университетите се оценяват на базата на четири критерия: академична репутация, репутация сред работодателите, цитирания на публикация и H-фактор.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Доц. д-р Владимир Златарски представя в "Артефир" документалното изследване на германския журналист Хералд Йенер, озаглавено "Вълче време. Германия и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
