Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

110 години от рождението на Парашкев Хаджиев

Снимка: Музей за история на радиото в България/ФС

"Не е луд гидията, а този, който го пусна на сцената на Софийската опера..." – как изглежда карикатурата във в-к "Стършел" веднага след премиерата на операта "Луд гидия" през 1959 г. разказва самият автор.

Ако можем да определим най-същественото за наследството, което оставя, ще започнем най-напред с учебниците по хармония и елементарна теория на музиката – основни за всеки български музикант от десетилетия насам.

Всички композитори, диригенти, музиковеди от поколенията между 1947 до 1992 г., са били негови студенти. Парашкев Хаджиев е професор в ДМА в София повече от 40 години. Между тях са Добрин Петков, Симеон Пиронков, Пенчо Стоянов, Иван Маринов, Константин Илиев, Бенцион Елиезер, Дора Драганова, Александър Текелиев...

Парашкев Хаджиев е най-продуктивният български композитор на музикално-сценични творби. Той е първият ученик по композиция на Панчо Владигеров, син на легендата Тодор Хаджиев.

Благодарение на Златния фонд на БНР, в който се пазят невероятни документи и разказани спомени, имате възможността да чуете самия професор, с ненадминатата му духовитост, за която също се носят легенди.


От музикалното наследство на Парашкев Хаджиев екипът на предаването е избрал откъси от двете му най-успешни опери – "Майстори" и "Луд гидия". По думите на автора – "най-любимата и най-щастливата (най-поставяна)".

Парашкев Хаджиев, Павел Герджиков и Людмила Хаджиева
Иван Генов, известен в миналото автор на текстове за песни, който сътрудничи на Хаджиев при написването на оперетата "Айка", предлага на композитора да напише либрето за лирико-комична опера по сюжета на известното стихотворение на Пенчо Славейков – "Луд гидия". Идеята на Иван Генов допада на Хаджиев и той се съгласява. Стихотворението е само повод за създаване на либретото. Парашкев Хаджиев работи бързо и с голямо увлечение върху тази опера, завършва музиката си в много кратък срок – само за няколко седмици. Първото представление на операта "Луд гидия" се състои на 30 ноември 1959 г. по време на IV преглед на българското музикално творчество в Софийската опера. Операта е поставена музикално от диригента Асен Найденов, а сценично – от режисьора Драган Кърджиев. Публиката я посреща възторжено и операта "Луд гидия" влиза трайно в репертоара на всички български оперни театри. Поставяна е и в различни оперни театри в Европа. Записът, който е избран е Таню Божков (Радан), Соня Хамерник (Раданица), Валентина Александрова (Зорница), Георги Вълчев (Илия), Михаил Михайлов (Мечо), Таня Карловска (Куна), Асен Чавдаров (поп Матей), Диньо Динев (Кадия), Асен Траянов (Осман). Хорът и оркестърът на Пловдивската опера са под диригентството на Кръстю Марев. Спектакъл от 1969 г.

За сюжет на операта "Майстори" Парашкев Хаджиев избира драмата на Рачо Стоянов, забележителна със силните преживявания на героите, майсторски изваяните образи и богатия поетичен изказ. Композиторът, сам написва либретото, като се придържа към сюжета и образно-поетичния език на Рачо Стоянов. Либретото е изградено върху основния конфликт на драмата и е изчистено от всичко, което би отклонило вниманието от централната сюжетна линия. Композиторът завършва операта си през 1965 г. Отначало той я нарича "Облог", но после се връща към оригиналното наименование.

Операта "Майстори" е играна за пръв път на 9 октомври 1966 г. в Софийската опера. Творбата е поставена от диригента Иван Маринов и режисьора Михаил Хаджимишев. В предаването звучат откъси именно от премиерата с Катя Попова (Милкана), Борис Богданов (Тихол), Димитър Петков (Найден), Любомир Бодуров (Живко), Георги Генов (Добри), хор и оркестър на Софийската опера, дирижира Иван Маринов.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 ноември 2025

1 ноември Свири Камерният оркестър на Румънското радио с диригент Симона Струнгару. 3.00 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 3 в Ми бемол мажор, K. 18. 3.12 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Концерт за пиано № 23 в Ла мажор, K. 488. Солист: Симона Струнгару (пиано) 3.39 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Адажио из..

публикувано на 31.10.25 в 10:45
The Necks – Крис Ейбрахамс, Тони Бък и Лойд Суонтън

Легендите The Necks в София 10 години по-късно

Най-дълголетното трио в австралийската авангардна музика ( " ембиънт" , "джаз", "акустичен пост-рок", "минимализъм" са само думи в случая ) се завръща у нас точно 10 години след първия си български концерт (състоял се през ноември 2015: и тогава – по покана на "Аларма Пънк Джаз" , а тази есен, на 8 ноември 2025 , и като акцент в..

публикувано на 30.10.25 в 21:10

Радиосимфониците и Детският радиохор заедно на сцената през ноември

На 21 ноември Детският радиохор и Симфоничният оркестър на БНР ще отбележат заедно 65-годишнината на малките певци, с участието на маестра Венеция Караманова,  съобщи в ”Артефир” главният диригент на Радиосимфониците Константин Илиевски. Музикантите от Симфоничния оркестър на БНР усилено репетират и за концерта на 5 ноември в Студио 1 на Радиото,..

публикувано на 29.10.25 в 16:16
Покана

Биг бендът на БНР открива концертния сезон с авторски концерт на Тобиас Хофман

Биг бендът на БНР открива новия концертен сезон днес от 19 ч. в Първо студио на Радиото с авторски концерт на Тобиас Хофман. Програмата представя нови композиции на изключителния саксофонист, специално аранжирани за Бенда. Под диригентството на маестро Антони Дончев ще прозвучат ярки композиции, които съчетават звученето на биг бенд традицията с..

публикувано на 29.10.25 в 10:12
Даяна Крал

Магия и стил с Даяна Крал в зала 1 на НДК

Тя е джаз богиня, пианистка, омъжена за Елвис Костело и дарена с лице и глас, които продават дисковете в милиони. Домашното ѝ животинче е игуана, понеже има алергия към котки. Като българи, ние от самото начало сме наясно, че когато баща ти е Krall, то ти си принцеса. Но на други народи да прозрат това им отне десетилетия. Или поне 15 албума...

публикувано на 27.10.25 в 09:38