Проф. Стоян Сгурев: Невземането на страна може да окуражи агресора

Какво е неутралитет в контекста на войната в Украйна, коментира в "Мрежата“ по програма "Христо Ботев“ проф. Стоян Сгурев, доктор по социология от Станфордския университет и професор в ЕSSEC – Париж.

"Неутралитет е нееднозначна концепция. Единият смисъл е състояние на неподкрепа на всяка от двете страни в конфликт. Другият смисъл е липса на ясно изразено мнение, липса на ангажираност и конотацията за безличност. Тези два смисъла дават възможност концепцията да бъде обсъждана по два различни начина от обществото. От една страна, може да се тълкува като желание да бъдеш безпристрастен, но в негативен план може да бъде видяна като незагриженост, липса на мнение и липса на емоционална ангажираност със страната, която е нападната.

Тези лингвистични разделителни линии се виждат и в българското политическо пространство и се припокриват с политическите разделения. Неутралитетът изглежда привлекателна концепция, но има ситуации, в които неутралитетът губи привлекателността си – тези, в които има изострен конфликт.

Да не забравяме, че ако запазваш еднакво разстояние и от агресора, и от потърпевшия, тогава на практика слагаш знак за равенство между тях, т.е. обезсмисляш делението на агресор и жертва. Неутралитет сам по себе си не е неутрален. Заемането на неутрална позиция в ситуация на изострен конфликт, не прави по-вероятно прекратяването на конфликта. Понякога една неутрална позиция може да спомогне за изострянето на конфликта."

Как бива представен неутралитетът в България

"Тук той се припокрива изцяло с политическия интерес. Ние си мислим, че когато лавираме между двете страни, когато търсим да сме третата страна, без активна позиция, това непременно ще доведе до намаляване на напрежението. Но това не е така, защото, когато има несъпоставимост на силите, както е в случая с войната в Украйна, тогава седенето настрана и невземането на позиция може в известна степен да окуражи агресора."

Социалният конфликт в България

"Не можем да разделяме външнополитическия от вътрешнополитическия конфликт. Те са свързани. Позицията спрямо Украйна се припокрива с разделителни линии в българското общество. Политическите елити инструментализират разделението на обществото и това води до подобен тип смайващи нагласи, каквито видяхме в проучването на YouGov. Това не е прецедент. Насаждането на противоречия се използва за чисто политически цели."

Политиката на снишаване

"Още при предишното правителство на ГЕРБ имаше такова снишаване и желание да не привличат вниманието на Европа, надявайки се, че по този начин ще бъде отвлечено вниманието от вътрешнополитическите проблеми на България. Това напомня как в руската опозиционна преса се говореше за този натиск върху хората, който остава от времето на Съветския съюз, в който си едновременно вътре и вън от системата. Т.е. живееш в системата, но има начини, по които можеш да си вън от нея. Снишаването е всъщност устойчив навик, който идва от социализма – дори и да не си съгласен с нещо, да можеш да подкрепяш това нещо."

От цветен филмът стана черно-бял

"Ситуацията в Украйна вкара разнообразието на социалния живот в една двойнственост, където трябва да си или от белите, или от черните. Но в България управлението и външната ѝ политика са водени само от нейните зависимости. Заедно с наратива за енергийната зависимост, който беше използван от правителството на ГЕРБ. Въпросът е конкретната политика на управление да не се свежда до управление на зависимости. Във външната политика трябва да има ценностен елемент и България да се държи като член на ЕС и НАТО. Опасно е, когато поведението на един политик е сведено до конкретни интереси."