Все повече държави в Европа въведоха забрани за добива на ценни кожи: Австрия, Словения, Обединеното кралство, Чехия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Нидерландия, Северна Македония и множество региони на Белгия.
У нас Националната гражданска инициатива (НГИ) за забрана на отглеждането, умъртвяването и търговията на животни с цел добив на ценни кожи в Република България се стреми чрез законодателни промени да сложи край на фермите за ценни кожи в страната.
През юни 2018 г. в Народното събрание бяха внесени 51 234 подписа в подкрепа на забраната добива на ценни кожи в България.
В България има една ферма за американски норки, до село Маджерито – Стара Загора, започнала е да работи през 2016 г. Капацитетът ѝ е 128 000 животни.
На 12 май пред парламента активисти на сдружение КАЖИ (Кампании и активизъм за животните в индустрията) настояха за пореден път за промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, с които да се забранят фермите за развъждане на животни за ценни кожи. Представители на КАЖИ се срещнаха с депутати от управляващата коалиция, за да им представят проект за законодателни промени.
Преди месец министърът на околната среда Борислав Сандов публикува проект на заповед, с която забранява развъждането и вноса на американски норки у нас заради нарушаване на биоразнообразието.
Общественото обсъждане на проектозаповедта на министър Борислав Сандов приключи на 10 май. Той съобщи, че ще потвърди заповедта за забрана вноса и развъждането на норки в България, и че са постъпили над 1500 становища – повечето в подкрепа на заповедта.
Чуйте какво споделиха активистите от КАЖИ пред Ася Чанева за предаването "Какво се случва":
КАЖИ настояват за промени в Закона за ветеринарно-медицинската дейност, в който да забрани отглеждането в България на животни заради тяхната кожа – тази промяна ще се отнася не само до американските норки, но и до всички видове животни, които се отглеждат заради кожите им – чинчили, лисици и други.
Чуйте интервюто на Ася Чанева за АЛАРМА с Петя Алтимирска – председател на Сдружение КАЖИ.
Мотивите за пълна забрана на вноса, отглеждането и развъждането на животни за ценни кожи у нас са много и засягат не само животните, но и хората и природата. Заради животните, защото:
- те изпитват болка;
- дивите животни трябва да живеят в дивата природа;
- нито едно същество не бива да страда в името на модата;
- не е хуманно отношението към същество, което му позволява да докосва през целия си живот единствено телена клетка.
- няма приложими стандарти за хуманно отношение, които да не нарушават ПЕТТЕ СВОБОДИ за хуманно отношение към животните, базирани на Европейската конвенция за защита на животните (ETS № 87) и Директива 98/58/ЕС, които са:
- свобода от глад и жажда;
- свобода от дискомфорт;
- свобода от болка, нараняване и болести;
- свобода за изразяване на нормално поведение;
- свобода от страх и страдание.
Ферми за животни, отглеждани за кожите им, са ненужно зло и заради хората, защото:
- все повече хора не приемат за морално да се убиват животни заради мода, суета и пари;
- потребителите искат да са информирани откъде идват продуктите, които ползват;
- не се налага хората да изкарват прехраната си чрез убийство на невинни същества.
Хората, живеещи в близост до фермите за животни, напускат и продават имотите си на безценица заради ужасните миризми, насекоми, зарази и набези от избягали норки над домашни и селскостопански животни в близост до фермите.
Здравето на работниците е в опасност, защото са подложени ежедневно на азотните и токсични съединения – животните се умъртвяват с газ, а за одирането и съхранението на кожите се използват различни химикали.
Мотивите по отношение на природата:
- има доказан риск за дивата природа и биологичното разнообразие – американската норка е инвазивен вид.
- осезаеми и видими са замърсяванията на въздуха, почвите и водите, които неизбежно причинява този бизнес – добивът на ценни кожи е доказано една от най-замърсяващите индустрии в света.
Снимка – Ася Чанева
Това е първата норма от основните начала на християнската социология, а и на морала, донесен в света от Спасителя. Това е основата, но тя не е достатъчна, за да се достигне до по-съвършен живот. Синът Божи изяснява "дай, за да получиш", но така постъпват и езичниците. От гледище на Христовия морал естествено тази максима трябва да прерасне в..
Илияна Маринкова, журналистка от "Фрогнюз", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" изкуството и културата по време на война. Илияна се завърна от Украйна преди дни и присъства международния кинофестивал "ОКО", който се проведе в Болград, Украйна. Украйна през фестивала "ОКО" "Фестивалът е етнографски и това, което си говорехме с Татяна..
Село Флорентин се намира в община Ново село и в него живеят около 300 човека. Разположено е на брега на река Дунав. На 18 км е от областния град Видин и на 6 км от общинския си център. През римско време възниква крепостта Флорентиана. Тя се е намирала на около 1 км източно от селото в местността "Валя Турчилор:, върху невисок хълм, надвесен над брега..
Защо Русия отвлича украински деца по време на войната и как могат да бъдат върнати те в страната, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Катерина Рашевска , адвокат в Центъра за човешки права в Киев, Украйна. "Нашата организация е създадена през 2013 г. от първите дни на руската агресия, след окупацията на Кримския полуостров. Още тогава..
Андрей Несмачни е ветеран от войната на Русия в Украйна. Ранен е при Херсон през 2023 г. Когато се завръща в Ирпин, решават с негов приятел да създадат място, в което други ранени войници да могат да работят. Кръщават фабриката са стъклени сувенири Bat Art . Андрей разказва за "Мрежата" по програма "Христо Ботев" защо е важно за възстановяването на..
Снимка – БНТ 1
Петото издание на Международния документален филмов фестивал София ДокуМентал (Sofia DocuMental) с фокус върху човешките права ще се проведе под мотото..
Андрей и Олга имат лаборатория за изработка на дронове в Украйна. Този август при срещата ми с тях те разказаха за "Мрежата" по програма "Христо Ботев"..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg