Спомен за цигуларката проф. Елисавета Казакова

Българската цигулкова школа действително има с какво да се гордее, независимо че нейните традиции не са толкова стари, колкото в други европейски страни, където са изминали няколко столетия. Години наред в цигулковата катедра на Музикалната академия преподават отлични педагози, които същевременно са и прерасни изпълнители - цигулари и имената им са останали в музикалната ни култура като неповторими фигури. Но винаги има и други, не толкова известни на всички, за които по-малко приживе се говори и пише, макар техният артистичен и педагогически живот да е бил също така наситен и видимите резултати много респектиращи. Високите професионални качества, оценени в цял свят, на българските цигулари се дължат и на тях. Те също са създавали примера за неотменната посветеност на всеки дял от цигулковия инструментализъм, затова да се поддържат най-честните принципи на музициране, които изисква едно безкомпромисно изкуство.

Професор Елисавета Казакова се вписва изцяло в тези определения, макар че за своите студенти и колегите си зад стените Музикалната академия тя е безспорен авторитет и като цигулков педагог, и като изпълнител от първите си стъпки. А собственият ѝ път с цигулката започва още на 6 години в родния Пловдив. Нейната надареност и напредък са забелязани бързо и на 11 години е солистка на Пловдивската филхармония, дирижирана от младия Добрин Петков в края на 50-те. През 60-те години, като ученичка в Пловдивското музикално училище, също е солистка на филхармонията, която тогава дирижират Месру Мехмедов и Иван Спасов, изпълнява Цигулковия концерт № 3 на Моцарт, Концертите за цигулка от Брух и Менделсон. В Държавната музикална академия има щастието да бъде в класа на проф. Георги Бадев, а след това специализира при проф. Христосков и става негова асистентка. През същата 1973 г. получава трета награда, без присъдена първа на Международния конкурс "Тибор Варга" в Швейцария, където журито ѝ присъжда и специалната награда. Участието ѝ в още един цигулков конкурс през 1977 в Германия (Маркнойкирхен) и носи първа награда и лауреатско звание.

В началото на 1980 г. изнася успешно свой рецитал в Париж, след който я канят за заключителния концерт на фестивала "Музикален май" в Бордо. Освен концерти в България, Елисавета Казакова е свирила и в Полша, Германия, Чехия, Русия, Белгия, Холандия, Австрия, Швейцария, Италия, Бразилия. И навсякъде в нейните концертни програми българската музика намира място и своя шанс да звучи в прекрасно изпълнение. Много малко са цигуларите от нейния ранг, които така посветено приемат изпълнението, включително на нови български творби за цигулка, а тя е направила десетки премиери. Повече от 45 години преподава със своята неистова настоятелност и безкомпромисност и от нейните класове излизат много добри, завършени цигулари, за които професионалния път е открит. Ако се считат и първите и излизания на сцена, то тя не слиза от нея 60 години. Независимо колко често са били в по-късен период концертите ѝ, проф. Елисавета Казакова е поддържала изпълнителската си форма и е могла да се включи в отговорни концерти, като честването на 100-годишнината на проф. Христосков през 2018 г. и да изпълни Втория му концерт за цигулка с Оркестъра на Академията.

До самия край на живота си, есента на 2021 г. мисли за своите студенти и прави планове за часовете си през настъпващата учебна година.

Предаването "Студио "Музика" на 17 май от 19.30 часа е посветено на творчеството на изтъкнатата българска цигуларка проф. Елисавета Казакова.