Кога и как се появява образът на българските и славянските първоучители и техните ученици като група с общ култ. Въпросът кара д-р Евгени Зашев, гл.ас. в Кирило-Методиевския научен център при БАН, да потърси най-ранните писмени свидетелства за съществуването на единния образ. Открива го в една анонимна служба на гръцки език, отпечатана около 1720 г. във Венеция на разноските на богато семейство, вероятно от арумънски произход, от южноалбанския град Берат (от старобългарското Белград), пъстра многоетническа общност.
"Тази област е част от Охридската архиепископия, чието име по това време, а и до ден днешен гласи: "Архиепископия охридска на Първа Юстинияна и на цяла България". В рамките на този културен ареал възниква и култът към Седмочислениците, той е късен от историческа гледна точка. Тази служба, която е от 1720 г., регистрира явление, което се е случило не повече от 20-30 години преди издаването ѝ."
Обединяването на светците и поредността на имената им не е случайна, смята ученият. "На първо място, разбира се, са славянските първоучители Кирил и Методий, следват охридските светци Климент и Наум, след това една много интересна двойка – Горазд и Ангеларий, и най-накрая Сава. Службата ги подрежда именно по този начин в заглавието. Заглавието се оказва своеобразен семантичен ключ да се разбере структурата на образа на Седмочислениците." Самата дума "седмочисленици" е калка от гръцки и се появява още в първия стих на службата, по-нататък се повтаря 25 пъти, а имената на светците се изреждат около 30 пъти. Д-р Зашев смята, че това е начин да се утвърди общият образ на светците като група.
Забележително е, че в анонимния гръцки текст 25 пъти се казва, че светите Седмочисленици "принадлежат на България" и още десетина, че те са на "Мизия и мизите" (синоним на България и българите в средновековните гръцки текстове). Това не е пречка местната общност да се гордее и да почита славянските духовници. Факт, който се потвърждава и от изобилието от изображения на светците.
Още интересни и важни сведения за създаването на общия образ на българските свети Седмочисленици в югозападния ареал на българското историческо и езиково землище чуйте в записа.

Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..
В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..
Това е само част от платформата на д-р Николай Шарков, представена при избирането му за президент на Световната дентална федерация. Дългогодишният стоматолог, преподавател, лидер на българските зъболекари, бе наш гост по различни теми. Преминахме през спомените за родния Бургас, за студентските години и първите крачки в професионалната стоматология...
Книгата "Войната за Петрич 1925 г." беше представена по време на тържествата по повод 100-годишнината от Петричкия инцидент или кратката гръцко-българска..
В "Аларма" гостува журналистката от "Свободна Европа" и поетеса Катерина Василева – лауреат на ХLI Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев"..
На 11 ноември, Дзверин ден, пред публика беше представен сборникът с десет фентъзи разказа от български автори "Дзверове". Негов съставител е Тодор..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg