Кога и как се появява образът на българските и славянските първоучители и техните ученици като група с общ култ. Въпросът кара д-р Евгени Зашев, гл.ас. в Кирило-Методиевския научен център при БАН, да потърси най-ранните писмени свидетелства за съществуването на единния образ. Открива го в една анонимна служба на гръцки език, отпечатана около 1720 г. във Венеция на разноските на богато семейство, вероятно от арумънски произход, от южноалбанския град Берат (от старобългарското Белград), пъстра многоетническа общност.
"Тази област е част от Охридската архиепископия, чието име по това време, а и до ден днешен гласи: "Архиепископия охридска на Първа Юстинияна и на цяла България". В рамките на този културен ареал възниква и култът към Седмочислениците, той е късен от историческа гледна точка. Тази служба, която е от 1720 г., регистрира явление, което се е случило не повече от 20-30 години преди издаването ѝ."
Обединяването на светците и поредността на имената им не е случайна, смята ученият. "На първо място, разбира се, са славянските първоучители Кирил и Методий, следват охридските светци Климент и Наум, след това една много интересна двойка – Горазд и Ангеларий, и най-накрая Сава. Службата ги подрежда именно по този начин в заглавието. Заглавието се оказва своеобразен семантичен ключ да се разбере структурата на образа на Седмочислениците." Самата дума "седмочисленици" е калка от гръцки и се появява още в първия стих на службата, по-нататък се повтаря 25 пъти, а имената на светците се изреждат около 30 пъти. Д-р Зашев смята, че това е начин да се утвърди общият образ на светците като група.
Забележително е, че в анонимния гръцки текст 25 пъти се казва, че светите Седмочисленици "принадлежат на България" и още десетина, че те са на "Мизия и мизите" (синоним на България и българите в средновековните гръцки текстове). Това не е пречка местната общност да се гордее и да почита славянските духовници. Факт, който се потвърждава и от изобилието от изображения на светците.
Още интересни и важни сведения за създаването на общия образ на българските свети Седмочисленици в югозападния ареал на българското историческо и езиково землище чуйте в записа.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
