Не сме свикнали да свързваме технологиите със сферата на човешките взаимоотношения, но това не значи, че такива не съществуват.„Това са всички форми на взаимодействие между хората с цел да се създаде човешки продукт“ – формулира накратко Светлана Нанчева, една от създателите и водещите фигури в сдружение "Професионален форум за образованието“. "Самото образование е вид човешка технология – продължава тя – вариантът, който ние продължаваме да използваме и той доминира в нашето всекидневие, е класно-урочната система. Тя според мен вече не е адекватна изобщо.“
"Технологията ни освобождава от необходимостта непрекъснато „да преоткриваме топлата вода“. Във всяка цивилизация съществуват човешки технологии, ритуалите са също някакъв вид човешки технологии, те просто помагат да се организира човешката дейност и в това няма нищо лошо. Лошо става, когато този технологичен цикъл, така да го наречем, започва да изключва творческия елемент, защото тогава наистина се губи и вдъхновението, и свободата и нещата се свеждат до едно формално изпълнение – нещо, което виждаме непрекъснато в живота.“
Класно-урочната система, която продължава да е водеща в средното образование, е създадена преди няколко века, и е ярък пример за драстичното изоставане на човешките технологии от „техническите“. Далеч преди опитите на днешните педагози да осъвременят организацията на човешките взаимодействия в образованието, техни предшественици като забележителния Януш Корчак настояват за правото на децата на уважение и правото на грешка. Нашата образователна система продължава да „наказва“ грешките, вместо да ги приема като трупане на опит.
„Ако ние оценяваме всяка грешка, ние наказваме всяка инициатива на търсене и на пробване. Един изобретател прави стотици грешки, за да стигне до своето откритие“ – продължава Юрий Анджекарски, другата водеща фигура в сдружението. Той добавя и едно ново право, което според него съответства на съвременното развитие на технологиите – правото на всички, включително и на децата, на непрекъснат информационен и комуникационен достъп. Парадоксално, но училището като че ли се опитва да ограничи използването на огромните възможности на дигиталните устройства и средства за комуникация. Какъв отговор на опасенията ни от все по-голямото присъствие на дигиталните технологии в живота на децата ни, включително и в училище, дават двамата педагози, чуйте в записа. Разговорът в рубриката „Всичко за образованието“ е по повод среща-семинар, проведена по проекта „Човешките технологии в дигиталния свят“ на сдружение „Професионален форум за образованието“.
Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..
РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..
Гергана и Виктор Александрови, жители на варненското село Бенковски, той – родом от Разрад, а тя – от Бургас, отглеждат микрозеленчуци. Това е кратката история, а дългата е необятна като морето, което за семейството е втори дом през част от годината. Мечтата на Гергана и Виктор е да направят околосветско пътешествие с малката си яхта, а дотогава..
Гостите в "Покана за пътуване" са не само пътешественици. Те са приключенци и винаги в тандем, независимо дали са на колело или в каяк, на къмпинг или на ски. И умират да чертаят бъдещи маршрути. С радост ви представям за първи, но не и за последен път, Мариана Екимова-Мелнишка и доц. д-р Александър Геров. Тя е един от създателите на списание ЛИК,..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели..
"Времето на редактора" в петък, на 8 август, е посветено на 80-ата годишнина от рождението на германския режисьор Вим Вендерс. Вим Вендерс е един от..
Снежана и Михаил Караянчеви живеят в с. Здравец край Варна и градината в двора на къщата им е истински предцивилизационен рай. В нея липсва само..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg