Катакали – индийските танци, които раздиплят истории

В България някои хора се изхвърлят с купуването на луксозна кола, а после осъзнават колко скъпа е поддръжката ѝ. Същото е със слоновете в Керала.

Сигурно мнозина са виждали индийски танцьори с боядисани лица и силно набрани поли, но малцина знаят, че името им е катакали. Думата произлиза от Kathā, което на санскрит означава "история, разговор, приказка“, и kaḷi – "спектакъл“ или "игра“ на характерния за Керала език малало. Той е невероятно мелодичен, звучен и на моменти напомня птиче цвърчене. Самите движения вплитат вечната борба между доброто и злото с поучителни послания. Бях прочела това-онова за класическите индийски танци и знаех, че в Керала упражняват един от осемте им вида.

Забележителното при тях е, че се изпълняват само от мъже, които е задължително да са атлетични, не само понеже включват елементи от бойни изкуства, ами защото костюмите тежат доста килограми. Другото любопитно е, че катакали танците се развиват в Керала преди близо 2000 години в съдилищата и театрите на местните княжества, докато в други части на Индия са в храмовете и в монашеските училища. Аз обаче бях привлечена от необичайния релефен грим, който по нещо ми напомняше гиздилата на сватбите в нашето село Рибново.

Помолих екскурзоводката си Рамая да видя автентични, а не балкантуристки, катакали танци и тя се обади на Свами Юдит Чайтаниджи. Свами в индуизма е почетна титла, която означава владеещ себе си. Най-често е отшелник и йога. Юдит живее в ашрам навътре в джунглата и го напуска само за да проповядва по селата.

Пътувахме повече от час към затънтеното селце, за да участваме в тържеството. Свами вече разказваше нещо на малало от сцената, очевидно пускаше шеги и множеството възторжено се съгласяваше с проповедта му. Аз веднага се запътих към гримьорната.

Солидни мъжаги рисуваха лицата си с плътни зелени и червени цветове и внимателно лепяха отгоре им релефни топчици или триъгълници. Актьорът, който се готвеше за едно от преражданията на бог Вишну с лъвски лице и нокти и човешко тяло, навиваше около себе си въже. На него като на простор асистентите му закачаха десетки пластмасови чували за захар, нагънати на плисета. Получих дископатия само като ги гледах.

Целта е да се образува нещо като пачка на балерина, покрита с танцовия костюм. Злият крал поставяше рошава перука. 9-годишният му син си чертаеше очна линия. Целият грим отнема около четири часа. Настанявам се в публиката. Изведнъж Свами казва на английски "Имаме скъпи гости от България. Маги, стани!“. Не ми остава нищо друго освен да се поклоня във всички посоки с ръце като за молитва. После всички се втренчват в сцената.

Сюжетът е прост, поучителен и малко кървав. Синът на злия крал почита бог Вишну още от утробата на майка си и му е отдаден напълно. Лошият баща толкова се ядосва, че не го почита, че прави няколко опита да убие отрочето си. Безуспешно. Може би поради намесата на бога. Разярен злият крал изкрещява само с движения на ръцете „Аз съм тук, пред теб. А къде е твоят бог? Той е в слънцето, в небето, в тази колона тук. Навсякъде! Е, щом е в тази колона, защо не се появи да те спаси от гнева ми“. В този момент настава страшен тътен, огромни бенгалски огньове подсилват въздействието на музиката, колоната се разцепва и от нея излиза бог Вишну. Той подгонва злия крал. След кратко преследване, тръшва монарха по гръб, разпаря корема му с дългите си нокти, които преди се чудех за какво ще му служат. Леко зловещ хепи енд.

След това омиротворени всички сядат да вечерят на дълги трапези. Храната е сервирана върху бананови листа и се яде само с ръце, като оризът се прави на топка с някоя от гозбите и се изстрелва в устата с палеца.

В България някои хора се изхвърлят с купуването на луксозна кола, а после осъзнават колко скъпа е поддръжката ѝ. Същото е със слоновете в Керала. Мнозина решават, че е престижно да притежават огромния бозайник, но когато разбират, че изяжда между 200 и 400 килограма трева и съчки дневно и изпива десетки литри вода, започват да бият отбой и решават да подарят слона на близкия индуистки храм.

В началото светилищата приемали всяко дарено им животно, както и отнетите от зли стопани, използвани като работни добичета. Но в един момент издръжката на двайсет и повече слона започнала да им се опира. В момента се съгласяват да приемат нови питомци, но само ако досегашните им стопани поемат разноските им за следващите десет години. Освен ако не става дума за спасителна акция. На предприемчив монах му хрумнало да обяви, че молитвите стигат по-бързо до боговете, ако нахраните слоновете и сега състоятелни люде се надпреварват да плащат по 12 хиляди рупии (около 150 евро) за дневната дажба на двайсетината хоботни, с цел да получат благоволението на всевишните. Заедно с голямата популация на диви слонове в Керала има и над 700 опитомени, предимно към храмове и манастири, по-рядко в частни домове. Всеки от тях си има личен гледач – махаут, който следи не само за препитанието, ами и за настроението му. Животното лесно се нервира и може да бъде изключително опасно. А и изразът "злопаметен като слон" не е възникнал случайно.

В Керала от слоновете не се изискват особени усилия, освен да размахват хоботи пред посетителите и по празници да дефилират украсени. Но за да се стигне до тържествена процесия, е нужна нежна дресировка. Още от бебета те свикват с хората, водят ги всяка сутрин на реката, където ги къпят, а гледката от палуващи като дечица гиганти, наистина е забележително зрелище. Единствената идея е да се научат да вървят под команда в редичка. И да нямат против окичването с гиздила. Празникът Трисур Пурам е нещо като карнавалът в Рио в южноиндийски вариант. Цяла година в занаятчийски работилници към храмовете при пълна секретност шият украсата за слоновете – златисти диадеми, разноцветни чадъри, пъстри покривала. Точно както в Бразилия, дефилират школите по самба, процесиите от симпатични храмови гиганти в Керала се разминават по централната улица и се борят за званието най-красиви.

В по-богатите храмове звънчетата и огърлиците на животните са от чисто сребро или злато.

Снимки и видео Магдалена Гигова