300 години от рождението на Пенко или Петър, както е рожденото име на великия ни възрожденец Паисий, са повод да обърнем внимание върху името и делото му. Датата пък 19 юни, която е негов празник според БПЦ, е и знак за разглеждане на историческото му дело през призмата на духовните му занимания, както и обратното.
Малцина от нас са изчели от кора до кора "История славянобългарска", но образът на о. Паисий през одата на Вазов е запечатан в народната памет повече от внушително: "един монах тъмен, непознат и бледен /пред лампа жумеща пишеше наведен."
За познати и непознати факти, за съдържанието на "Историята" на Паисий Хилендарски – повлияна от исторически съчинения като руските преводи на "Деяния церковная и гражданская" на венецианския кардинал Цезар Бароний и "Книга историография" ("Царство на славяните") на дубровнишкия абат Мавро Орбини, говорим с професор Ваня Добрева, изследовател на делото му, и с философа професор Стилиян Йотов – за религиозния компонент в представите на Паисий за историческото развитие. В разговора се включва доцент Румен Драганов, председател на Националния борд по туризъм, който е адмиратор на о. Паисий и съдейства за увеличаване на знаците в негова памет като например т. нар. "Паисиева пътека" в Асеновград. Учителят и общественикът пък Кирчо Атанасов от Пловдив разказва за инициативата "Народните будители и аз", в която акцент тази година е бил о. Паисий.
В разговора става дума не само за историческото значение на Паисий и "История славянобългарска", а и за това, че през тези вече три века отношението към Паисий на народа и държавата ни са своеобразен измерител на националното достойнство и пиетета към историческата памет на цялата нация.
От 22 до 24 януари в Новата конферентна зала на Софийския университет се провежда Международна научна конференция на тема "Емоции и интелект: репрезентации в езиците и културите на Балканите" , в която представата за двете понятия у балканските и съседни народи се проследява от Античността до днешно време. Конференцията с широко международно..
Предаването е посветено на 90-годишнината от основаването на Българското национално радио и на изработената по този повод дигитална платформа за неговата история от професор Боян Добрев. Заедно с Милен Митев, генерален директор на БНР, Милена Димитрова, председател на Обществения съвет към БНР, Кин Стоянов, директор на програма "Христо Ботев" към..
2025 година ще бъде една от най-топлите, откакто се води статистика, защото прагът на повишаване на температурата от 1,5 градуса по Целзий ще бъде преминат, съобщиха от британската метеорологична служба в края на 2024 година. Прогнозата на експертите за 2025 г. показва, че тя вероятно ще бъде една от трите най-топли в историята, като средната..
Има една известна метафора, която гласи, че не бива да започваш да копаеш кладенец, когато си вече жаден. В контекста на водните ресурси в България това твърдение придобива буквално значение. Макар страната ни да разполага с пресни водни запаси, климатичните промени и екстремното засушаване създават нови предизвикателства. По покана на посолството..
В предишни издания "За здравето" наричахме срещата ни по повод Деня на родилната помощ "Бабинден за …мъже". Този път сменихме заглавието, но не и същността. Защото поканихме за среща в ефира отново трима специалисти в областта на АГ и на "ин витро" процедурите. Започнахме разговора с обрисуването на ритуалите и една матриархална картина, "нарисувана" от..
Предаването е посветено на 90-годишнината от основаването на Българското национално радио и на изработената по този повод дигитална платформа за неговата..
Във Военномедицинска академия бе представен апарат за роботизирана хирургия Da Vinci Xi от ново поколение. Апаратът комбинира високотехнологични иновации..
"Лазарица" е първата премиера за новата година в Драматично-кукления театър във Враца. Постановката по прочутата пиеса на Йордан Радичков е дело на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
