Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Лъчезар Томов: Пропуснатите ползи не се усещат, само загубите

Плановата икономика фалира, плановото образование също

Снимка: Rawpixel

Какво липсва на преподаването по математика в училище, което сякаш внушава, че тя служи единствено за взимане на изпити.

Потърсихме мнението на Лъчезар Томов, в деня на изпита по математика на седмокласниците и седмица след ниските резултати на учениците в 4 клас на Националното външно оценяване.

Какво мерят и проверяват изпитите и какво казват за системата, която ги изготвя?

"Въпросът е как бъдат въведени децата, казва Томов. – Това, което прави нашата система, е, че до 4 клас изобщо не им показва математика, тя им показва сметки, а в гимназията най-интересната част от математиката остава скрита и невидима за тях.

У нас се преподава така, както се е преподавало в древен Вавилон и Египет – учат ги на неща, които всеки компютър прави с лекота, а на нас всъщност ни трябват мислещи хора.

Св. Константин Кирил е получил титлата "философ", защото е овладял седемте изкуства – тривиума (граматика, логика и реторика) и квадривиума (аритметика, астрономия, музика, геометрия). Вие можете да видите математическите елементи в глаголицата, които, разбира се, са свързани със Светата троица и Светия дух, това са елементите, които той е вложил в азбуката. Направил е система. Едно дете, което се интересува от история, може да учи математика, търсейки кодове в глаголицата.“

Как трябва да се подготвят учителите по математика?

"За да се подготвят добре учителите, трябва да се промени системата. Нещата, които имат нужда от реформи, а не получават реформи, стигат до революции. А революцията означава пълно връщане до началото и минаване през крах, което е много по-скъпо, отколкото да се реформира. Затова колкото и да е странно реформите обикновено идват от консервативните хора.

А като говорим за история, ако прочетете записките на Макгахан, ще останете с впечатление, че под турско сме имали много по-добри училища, отколкото по времето на цар Борис ІІІ. При него е имало същата система като сега – формална, ниски заплати, предимно жени учителки, на които се е казвало какво, колко и как да бъде преподавано. Реално никога не сме имали реформи. Ние сме имали най-добрите училища и учители по времето преди Освобождението – този извод можем да направим, четейки Макгахан.

Да, имали сме силна Академия, университетът е бил на високо ниво, но това не се отнася за училището, там никога не сме имали високи резултати.

На фокус трябва да са учителите, а не покриването на формални критерии. Да, ще има големи вариации, но не тези, от които се плашат хората, че училищата в София ще процъфтяват, а тези в малките градове – не. Да, ще има различни варианти на учене.

Не е казано, че всички училища трябва да учат една и съща математика, просто всички трябва да я учат еднакво добре.

В училище по дизайн и архитектура, може да наблягат на геометрията, други върху числени методи, защото ще стават програмисти, тези, които ще отидат във финансите – върху вероятности и т.н. Ако един човек знае как да работи добре в една част на математиката, той няма проблем да изучи и останалите.

Как да не фалирате на борсата? Как да си намерите гадже? – на подобни въпроси може да отговори математиката.

Ключов е учителят, а именно него формалната система неутрализира."

Изслушайте разговора с Лъчезар Томов и ще научите и за приликите на CEO популациите със затворниците от "Сант Куентин" и ще си отговорите на въпроса защо толкова често на върха се оказват психопати.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Болградския храм-паметник

29 октомври – Денят на бесарабските българи

На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..

публикувано на 29.10.25 в 17:04

"Климентови дни" 2025 събират световния елит на биологичната наука в София

На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..

обновено на 29.10.25 в 09:49
Д-р Татяна Брага

Речта и имената на бесарабските и таврийските българи

На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..

публикувано на 29.10.25 в 08:59

Владина Цекова: По Ел Камино навсякъде срещаш ангели

Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..

публикувано на 28.10.25 в 16:25
д-р Неда Денева

Д-р Неда Денева: Науката е пространство на съвместно създаване на знание

Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..

обновено на 28.10.25 в 13:10