Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Юлиян Куюмджиев си спомня за Катя Вълева

Снимка: @moneva.vanya

Навършват се сто години от рождението на Катя Вълева. Името ѝ вероятно не е познато на ценителите на музиката, но е свързано с някои от най-прочутите български оперни певци.

Подготовката на ролята, изработването на отделните фрази, съставянето на цялостната концерция за музикалното изграждане преди началото на работата с диригент и режисьор, дори и най-големите оперни певци изработват с пианисти. Във всеки оперен театър има такива корепетитори, които са изцяло в помощ на певците, хора и балета. Имената им се поставят в дипляните за спектаклите и така публиката научава за тяхната всеотдайна работа. Много от тях освен като пианист-акомпанятори се изявяват и на концертния подиум като партньори на оперните певци, готови да подготвят камерни програми. В историята са известни сценичните дуети между Лиляна Барева и Петър Щабеков, Елена Миндизова - Благовеста Карнобатлова, Реса Колева - Лиляна Байнова, Павел Герджиков - Вера Баева, както и много много други срещи на известните ни и обичани певци.

В историята на българския оперен театър името на Катя Вълева стои наравно в тези на Катя Попова, Юлия Кираджиева, Райна Стоянова, Юлия Винер-Ченишева, Надя Афеян, Милкана Николова и др. С тези певци тя е осъществила много концерти и записи.

Но това е само част от творческата биография на Катя Вълева. Другата, скрита и тиха е работата като корепетитор в Софийската опера и в Музикалната академия. Това се безброй часове прекарани в постоянна работа над всеки тон с десетки певци. Списъкът ще продължи с Павел Герджиков, Стефка Евстатиева, Кирил Манолов и още много, много други, които са включени със спомени и разкази в книгата, която предстои да издаде проф. Юлиян Куюмджиев.

Какво разказа той може да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мартина Табакова: Винаги гледам на живота от положителната страна

Талантливата пианистка е родена в град Бургас в голям музикантски род. От съвсем малка има увлечение към сцената и на петгодишна възраст започват занимания по пиано, балет, танци и изобразително изкуство. След първия ѝ рецитал в пети клас, не закъсняват и наградите от конкурси: Aevea Piano Prize - Италия, Leopod Bellan International Music..

публикувано на 03.02.25 в 07:55

Лоран Пейи със стилна версия на "Перикола" от Офенбах на сцената в Лиеж

По традиция в периода преди Нова година Кралската опера на Валония в Лиеж предлага на публиката заглавия от по-лекия, комичен жанр. През 2024 г. това бе оперетата "Перикола" на Жак Офенбах, реализирана от Лоран Пейи. Френският режисьор е най-изявеният сценичен интерпретатор на творбите на Офенбах днес, достоен наследник на именития от близкото минало..

публикувано на 02.02.25 в 08:05

"Мадам Бътерфлай", опера в три действия, от Джакомо Пучини

Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..

обновено на 31.01.25 в 11:12

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 февруари 2025 г.

1 февруари 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен)...

публикувано на 31.01.25 в 10:50

Песенната изповед на "македонската самодива" – Росица Лазарова

Росица Лазарова се ражда в семейство на доктори. Нейните корени са от София и Вардарска Македония. В рода си няма професионални изпълнители, но нейната любов към народната песен се поражда с любопитството на едно младо момиче, живеещо над репетиционната зала на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" по това време. Увлечена в..

публикувано на 30.01.25 в 17:30