Ролята и мястото на Института за държавата и правото

Каква е дейността на Института за държавата и правото към БАН като изследователски център? Помага ли правото за регулиране на политическите теми, на социалната политика и икономиката? Как може да се повиши доверието в правосъдието? Борбата с корупцията – алтернативи и предизвикателства. 

По тези теми прави коментар в предаването "Законът и Темида" проф. Ирена Илиева, директор на Института за държавата и правото към Българската академия на науките, председател на Бюджетния комитет на Агенцията на ЕС за основните права, член на Бюрото на Комисията срещу расизма и нетолерантността към Съвета на Европа.

Дейност, роля, място на Института за държавата и правото (ИПН) като изследователски център

"Институтът е научен център с утвърден престиж. Изследванията, осъществявани в него, имат особено значение за развитието на правната наука в България. В Института работят 34 учени, 16 от тях са хабилитирани. ИПН е структуриран в четири секции: Секция по публичноправни науки, по гражданскоправни науки, по наказателноправни науки и по международноправни науки. Към настоящия момент в ИДП се работи по следните колективни проекти: Правни проблеми на изкуствения интелект; Синергия в евроазиатските проекти за свързаност; Поръчителството и други форми на лични обезпечения; Разглеждане на търговски спорове в съдебния и арбитражния процес в Република България; Държавната власт; Тенденции в развитието на българското наказателно законодателство; Основни принципи на частното право и ефективността от прилагането им; Актуални проблеми на международното частно право в ЕС; Проект "Справедливостта – теория и емпирика".

Тематиката на колективните проекти засяга особено актуални проблеми като тези на правната регламентация на изкуствения интелект, която е в процес на формиране в ЕС; въпроси на държавната власт и конституционна уредба на Република България, българското наказателно законодателство, гражданското право, включително търговските спорове в съдебния и арбитражен процес, проблеми на международното публично и частно право. От особено значение е възраждането и на изследвания в ИДП на фундаментални теоретични проблеми на правото (в рамките на проекта "Справедливостта – теория и емпирика“).

Помага ли правото за регулиране на политическите теми, на социалната политика и икономиката?

"За съжаление по-скоро политиката определя какво ще е правното регулиране. Но ако поставим проблема в по-широк контекст, има основни принципи на правото, които задават макрорамката за регулирането на обществените отношения и които не трябва да се нарушават и прекрачват: върховенството на правото, демокрацията, защитата на правата на човека и основните свободи, социалната справедливост. За съжаление експертната дейност и потенциалът на ИДП не се използват пълноценно от Народното събрание, Министерския съвет, министерства и други централни ведомства, както и от местната власт. За съжаление правото върви след политиката."

Обучението на докторанти

"Ние имаме акредитирани 9 докторски програми, покриваме почти всички материи от правната проблематика – международно частно право, правна социология, наказателен процес, административно право и процес, гражданско и семейно право, международно право и международни отношения, стопанско търговско право и две нови – по трудово право и обществено осигуряване и по граждански процес."

Съдебната реформа

"Би трябвало много внимателно да се реформира, защото и правото, и съдопроизводството са консервативни изначално. Всяка реформа трябва да е много внимателна и добре обмислена с допитване до магистратите. Нещо, което следва да се прави задължително при всяка реформа. Съдебната реформа е нещо, за което всички говорят и не се случва. Лично аз смятам, че закриването на специализираното правосъдие е грешка. Да гледаме и да преценяваме това, което се случва в нашата съдебна система, по-широко."

Как може да се повиши доверието в правораздаването?

"Качеството на правосъдието зависи пряко от качеството на юридическото образование и подготовката на магистратите. Голяма част от учените в Института сме ангажирани и преподаваме юридическите факултети на страната. От друга страна, доверието в правосъдието зависи от правното съзнание на гражданите. Като цяло правосъзнанието в България е ниско... На трето място – значението на медиите. Без високопрофесионални медии, които да отразяват обективно процесите в правосъдието и в законотворчеството, няма да има повишено доверие. Т.е. една сложна синергия между образование, самата правораздавателна система и медиите." 

Езикът на омразата в речта на политиците в България

"От години пледирам словото на омразата да се криминализира. За съжаление езикът на омразата стана норма в политическия живот на България. На българския гражданин дори вече не му прави впечатление обвинение в "мафия“, "корупция", "национален предател"... леят се всякакви обиди от парламентарната трибуна, медии, социални медии... 

Много лошо впечатление ми направи използването вчера на знаме, което не е националното. Имаме стриктна регламентация за националното знаме със Закона за държавния печат и националното знаме, публикуван в Държавен вестник бр. 47 от 24.04.1998 г. Трябва по-широко обучение и то от най-ранна възраст – да се знаят тези символи на държавността – от кого и кога се използват."

Борбата с корупцията – алтернативи и предизвикателства

"Корупция съществува от най-дълбока древност и винаги ще има. Борбата с корупцията означава ограничаването ѝ в рамки, които да не засегнат съществено икономиката, социалния живот и правата на гражданите. Има такива примери за успешна борба с корупцията. Институтът също има принос още през 2008-2009 г. Ние осъществихме тогава един широкомащабен проект – сред многото обучения имахме един такъв модул за превенция и борба с корупцията. Обучихме централна, общинска и областна администрация. Да не забравяме, че легалното понятие е подкуп. Всички юристи знаят, че подкупът е едно много трудно за разкриване престъпление. Сложен въпрос, който изисква цялостна подкрепа от обществото." 

Чуйте повече от звуковия файл.

Снимки – БНР