Какви качества трябва да притежава стойностното кино? Да носи финеса на европейското такова, екзотиката на азиатското или да е гръмко като холивудското? А може би просто трябва да представя стегнат и ясен разказ, живи образи, в които зрителят да може да се припознае, но и от които да успее да се дистанцира, и да има финал, който всеки сам да може да развие и довърши?
Ако приемем второто за вярно, киното на прехода вписва ли се в това определение? Какво можем да кажем за годините малко преди и доста след 1989-а, през които уж имаше промяна, а май нищо не се промени? Какви парадигми на развитие наблюдаваме в родното ни кино от прехода насам?
"Кино с думи" зададе тези въпроси към д-р Красимир Кастелов, преподавател по "История на българското кино“ и "Увод в историята на киното“ в НАТФИЗ.
Той от своя страна отбеляза, че универсалното условие за доброто кино е в него да живее времето, за което то разказва. Българското кино според Кастелов има доста недъзи в това отношение в годините до 1989 година. По това време то е било здраво приковано в догмите на социалистическия реализъм. Основното, към което е трябвало да се придържат творците тогава, е било изискването за партийност. Каквато и да е била историята във филмите им, тя е трябвало да представя гледната точка на работническата класа и авангарда на комунистическата партия. Филмите на тези, които са си позволили да пробият догмите, са били или забранени, или с ограничен достъп.
В тези години сме правили кино, което бяга от реалността, смята Красимир Кастелов, но въпреки това не бива да го генерализираме като кино, което не струва. Преподавателят е на мнение, че то би могло дори да има по-добра съдба, макар от целия социалистически лагер да е най-неуспешното.
По време на социализма са властвали митологемите за режима и национал-революционното движение, в които някои са вярвали повече, други – по-малко. И въпреки това е имало зрители, които са търсели киното, отразяващо съвремието.
След 2000 година започват да се появяват филми, които да се вглеждат в съдбата на обикновения човек, на младото поколение и в социално значимите теми, които през 90-те дори не са били разкрити в нашето кино.
За добрите примери през годините, но и за подражателството, което наблюдаваме, за пътя на киното, което се придържа към реалиите на живота и за режисьорите, които оформят стойностното кино у нас, Красимир Кастелов разказва в звуковия файл.
Петър Георгиев Рей е завършил НАТФИЗ. От 1991 г. живее и твори в Канада. В последната година се е установил в Берлин. Той е мултижанров творец актьор, писател и художник. Автор е на стихосбирката "Гвоздеи кръстни", на пиесата "Светлината, която мами", на романите "Мислителят или Насаме с един живял", "Пътят" и "Планината". Реализирал е множество..
"Букварко" е образователен проект, който превръща българската азбука в музикално приключение. Той представлява колекция от 30 оригинални песни, които превръщат изучаването на българската азбука в забавно и ефективно музикално приключение за най-малките. Всяка песен е посветена на отделна буква от българската азбука. Тя е придружена от методическо..
Животът е пътешествие. Хората, които успяват да пътешестват и насън и наяве – да бъдат успешни в обществото, без да губят свободния си дух – не са много. Техните гласове и послания са важни в дни като 15 септември. За пътешествията, смелите стъпки и първия учебен ден в "Terra Култура" разказва блогърът, автор на пътеводители и пътешественик..
Фестивалът "Музикални зографи – музика, литература и живопис" започва днес в Бургас и продължава до 19 септември. Това е фестивал, който вече има история, по думите на неговата създателка и артистичен директор Фани Куцарова. За втора поредна година мястото на провеждане е Морското казино в Бургас. Програмата обещава четири вечери с много..
Sofia DocuMental е първият международен фестивал в България за художествено документално кино с фокус върху човешките права. Организирано от Балкански документален център, събитието е своеобразна платформа за дебати за човешките права, която представя пред широк кръг от българска и международна публика документални филми, които търсят истината за..
Дългоочакваната премиера на спектакъла "Бил Гейтс и Стив Джобс разговарят за бъдещето на информатиката" на режисьора Иван Пантелеев ще бъде на 19 и 20..
Балерината и педагог Росица Дикиджиева вече 33 години разделя, или както тя казва: "обединява живота си" между Нидерландия и България. Изпълнява духовното..
Историкът, философ и анализатор Явор Сидеров коментира във "Въпреки мрежата" рухването на "американската мечта", страховете ни като благодатна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg