Какво и как се случи в българската наука за космоса, разказва чл. кор. проф. Петър Гецов, дългогодишен директор на Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ).
От самото начало на института, който започва като научна група по физика на космоса, се залагат няколко основни направления, по които се работи и днес, когато няма човешка дейност на Земята, която да не минава през космоса, като започнем от навигацията и комуникациите и стигнем до дистанционните наблюдения на Земята, благодарение на които е възможно прецизно земеделие, по-висока енергийна ефективност, както и подсигуряване на критичната структура – електроснабдяване, подаване на вода, изхранване, техногенни и природни бедствия.
Почти от създаването си институтът е на високо ниво в изследванията на космическата радиация и създаването на прецизни прибори за нейното измерване. Български прибор ще пътува на борда на "Блу Ориджин" в средата на 2023 г., а преди това дозиметър "Люлин" ще има и на "Върджин галактик".
Приборите се разработват във връзка с научната програма на втория ни космонавт Александър Александров. Тогава под ръководството на проф. Гецов започва и програма, която проследява психологическото състояние на астронавтите.
Проф. Гецов е човекът, който навигира института през разредени въздух на 90-те и акостирането му в относително по-спокойните за наука и работа години откак започва съвместна дейност с Европейската космическа агенция.
Повече за съвместните проекти на ИКИТ с ЕКА и за значението на науката за космоса, чуйте в разговора с проф. Гецов.
Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..
Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..
Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г. Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..
Природонаучната експозиция на Регионалния исторически музей Бургас, както останалите три – археологическата, етнографската и историческата, е разположена в красива стара къща, паметник на културата, в централната част на града. Експозицията проследява еволюцията на живата природа. Планът ѝ е отпреди няколко десетилетия, но продължава да привлича..
Международният поетичен фестивал " Софийските метафори" съчетава съвременна поезия, музика, визуални и сценични изкуства по начин, достъпен за широката..
Международният филмов фестивал "Срещу течението" се открива на 11 септември в София, в клуб “Строежа” от 19 часа, когато ще бъдат представени 5 филма, а..
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
