Какво и как се случи в българската наука за космоса, разказва чл. кор. проф. Петър Гецов, дългогодишен директор на Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ).
От самото начало на института, който започва като научна група по физика на космоса, се залагат няколко основни направления, по които се работи и днес, когато няма човешка дейност на Земята, която да не минава през космоса, като започнем от навигацията и комуникациите и стигнем до дистанционните наблюдения на Земята, благодарение на които е възможно прецизно земеделие, по-висока енергийна ефективност, както и подсигуряване на критичната структура – електроснабдяване, подаване на вода, изхранване, техногенни и природни бедствия.
Почти от създаването си институтът е на високо ниво в изследванията на космическата радиация и създаването на прецизни прибори за нейното измерване. Български прибор ще пътува на борда на "Блу Ориджин" в средата на 2023 г., а преди това дозиметър "Люлин" ще има и на "Върджин галактик".
Приборите се разработват във връзка с научната програма на втория ни космонавт Александър Александров. Тогава под ръководството на проф. Гецов започва и програма, която проследява психологическото състояние на астронавтите.
Проф. Гецов е човекът, който навигира института през разредени въздух на 90-те и акостирането му в относително по-спокойните за наука и работа години откак започва съвместна дейност с Европейската космическа агенция.
Повече за съвместните проекти на ИКИТ с ЕКА и за значението на науката за космоса, чуйте в разговора с проф. Гецов.
В началото на октомври в град Царево и в комплекс "Елените" заради наводнения загинаха хора. Софийският университет организира на 14 октомври научен семинар на тема "Наводненията в общините Карлово, Царево и Несебър в периода 2022-2025 г. (не)научени уроци". Семинарът представи работата на Националния университетски център за геопространствени..
Скоростта на говорене или темпът на речта е малко проучен параметър за българския език. Такива изследвания за други езици показват разлики, обусловени от различни лингвистични и екстралингвистични фактори. Очаквано испанците говорят по-бързо от англичаните, жителите на северните американски щати са по-бързореки от южняците и т.н. Отделно има..
От книгата на Бойко Антонов "Емигрантски воли и неволи" научих за неговото приемане за член на племето на маорите Уакатане в Нова Зеландия. Сигурна съм, че този факт събуди и вашето любопитство. От томчето с разкази разбрах също така, че българинът, който от 30 години живее в Съединените щати е член на благотворителната организация "Гмуркане с кауза"..
В началото на 40-те години на миналия век Европа е място на тотална война. Тоталитарните режими на Германия, Италия и СССР господстват над голяма част от континента, а лидерите им са сграбчили абсолютната, неоспорима власт. Култът към личността е на висота, а речта на диктатора е гласът, който събужда народа сутрин и го приспива вечер. Отвъд..
"Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки" – изложба с това мото се откри в Националния етнографски музей на БАН в София. Тя е част от проекта " Политически репресии на жени мюсюлманки по време на комунистическия режим: женски мрежи на съпротива и гражданска реабилитация " , разработен от гражданското сдружение "Балканистичен форум –..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува д-р Меги Попова – преподавател по философия на политиката и правото в Софийския..
"10 разказа за съвременното изкуство" е цикъл лекции на художника Правдолюб Иванов, който започва на 15 октомври в пространството на "Център 24"...
В епизод 608 "Трамвай по желание" среща своята публика с изтъкнатия изкуствовед проф. Аксиния Джурова. Конкретен повод за гостуването на проф...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
