Оказва се, че модата с дишането на райски газ изобщо не е толкова нова. Първата масова употреба датира от 1899 година, когато висшата класа във Великобритания започва масово да инхалира диазотен оксид на "въздушни партита". Според очевидците от онова време "хората танцували толкова диво, че чупели крайници, но продължавали да танцуват".
Защо става така? От една страна, е ефектът на еуфория от няколко секунди до минута-две, от друга – на обезболяване.
"Не усещаш болка и се чувстваш щастлив, ставаш дързък, а дръзките хора, както виждаме от историята, чупят крак и продължават да танцуват. Забравяш за света около себе си и можеш да пропуснеш важен сигнал", обобщава рисковете от прекомерна употреба Наско Стаменов, комуникатор на науката и учител по химия.
Приемът на райски газ може да е доста опасен за хора с ниски нива на витамин В 12 и да доведе до необратими последствия.
"D- и В-авитаминозите се срещат често в индустриалните общества, може да имаш недостиг и да не знаеш за него. На два балона със сигурност ще се разбере, но може да е късно, допълва Наско Стаменов.
Самото вещество е слабо токсично, но рисковете от употребата му са много и разнородни, дали от прекомерна, дали от хронична употреба.“
"На свой ред и хелият, с който също пълним балони, използваме лекомислено, защото се използва в охладителните течности на ЯМР апаратите – и в тези, които помагат диагностицирането на болести, и в тези, които помагат в откриването на нови лекарства. А хелият на Земята е в ограничени количества, би могъл да ни стигне за петдесетина-сто години. Ако той свърши, това ще върне медицината и науката с години назад.“
Проектът "Диаспората в движение: културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в." е насочен към изследване на взаимните контакти на най-старата и многобройна българска историческа диаспора с нейната прародина, както и на представите, изградени..
Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..
Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..
Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г. Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..
Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на..
Програмата на първия по рода си уличен фестивал в сърцето на Стара Загора е вече ясна. U.L.I.C.A. – Street Fest има за цел да превърне централната градска..
Как от "почтеността" едно правителство стигна до "държавността", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката Мария Спирова ...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
