Завистта и клеветата

В евангелското четиво от седмата неделя след Петдесетница Христос излекува двама слепци и един обхванат от бяс ням човек. За Синът Божи, Който е Лекар на душите и телата, това не е първото изцеление. Прави впечатление не отричането на безспорното чудо, а неговото обяснение. Фарисеите - учените на онова време, не искат в гордостта си да признаят очевидното и го отдават на бесовския княз.

Множество са физическите недъзи, които Христос облекчава, като често показва, че истинският носител на болестта е греха. В случая болестта на фарисеите е завистта - оръжието им е клеветата. Не само любителите на операта познават арията на клеветата от "Севилския бръснар" на Росини. Не сме ли днес свидетели на множество клеветнически похвати и слухове? Да! Клеветата е сестра на подлостта.

Заблудата със своята не обективна полуистина нанася значително по-големи вреди от самото изкушение да вършиш лошо. Иисус ни дава идеален пример как да постъпваме с клеветниците, като продължава да проповядва благовестието Си по градове и села. Заедно с доц. Калин Михайлов, преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски", литературен критик и поет разговаряме за завистта и клеветата и за хората на словото, по повод отминалия празник на св. Седмочисленици.

Християнска поезия
Стихотворението "Ти, който бдиш от небесата…" от Пенчо Славейков в изпълнение на актьора Ириней Константинов