Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Имаме ли съседи в зоната на Златокоска

Снимка: Rawpixel

Всеки човек, живял някога, поне веднъж е вдигал очи към небето и се е питал сами ли сме в космоса. "Има две възможности: или сме сами във Вселената, или не сме. И двете са еднакво страховити", казва писателят Артър Кларк.

Търсенето на живот извън Земята обединява търсенията на всички науки от астрофизиката до биологията и от химията до геологията. Има обаче известна разлика между извънземния живот, който си представя широката публика, чието въображение е формирано от научната фантастика и холивудското кино, и търсенията на учените.

Последните научни хипотези са тема на събитието на "Рацио" "Търсене на живот във Вселената", а негови лектори са астрофизикът Янина Методиева и молекулярният биолог Мирослав Иванов.


"За момента учените търсят условия за обитаемост. Трябва атмосфера и то достатъчно дебела, за да има течна вода, твърдата повърхност е за предпочитане, т.нар. "плитки локви" също са плюс", казва Янина Методиева.

Зоната на обитаемост, която учените търсят, се нарича още зона на Златокоска заради едноименната героиня от приказката с трите мечки, която първо опитва прекалено горещо ястие, после твърде изстинало и накрая се спира на оптималния вариант (изяждайки обяда на майката мечка). По същия начин, ако планетата се намира близо до звездата си, е твърде гореща и на нея няма стабилна зона, а ако е твърде далече – температурите са твърде ниски.

Чуйте разговора с Янина Методиева, за да разберете къде в нашата слънчева система се спотайват потенциалните обитаеми обекти, какво ускорява търсенето им и какво имаме предвид с фразата "чудото на живота."

"Търсене на живот във вселената" е част от поредицата партита на покрива на "Музейко", организирани от "Рацио". То ще се проведе на 9 август от 19 часа с лектори Янина Методиева и Мирослав Иванов.

Янина Методиева завършва магистърска степен по Астрономия и астрофизика във Физическия факултет на СУ през 2013 г. През 2018 г. защитава докторантура в Queen’s University, Белфаст и Обсерваторията в Арма, Северна Ирландия. Научните ѝ интереси са в областта на изследванията на хладни звезди и техните планетни системи в различни части на електромагнитния спектър, предимно в радио и ултравиолетови вълни. В момента работи и преподава в Института по астрофизика към Виенския университет и от години активно се занимава с популяризация на науката.

Мирослав Иванов завършва молекулярна биология и биохимия в Софийския университет. Защитава докторантура в Института по молекулярна патология във Виена, Австрия. Прави постдокторантура в Институт "Франсис Крик", Лондон, а в момента работи по втора – в "АстраЗенека", Кеймбридж, Великобритания. Работи в областта на повреди в ДНК, геномна стабилност и невроонкология.

Снимки: Rawpixel, "Рацио"

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Древният Сардис

Древният Сардис

Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..

публикувано на 09.08.25 в 10:05
Доц. Борислав Александров, Цветелина Лазарова и Деница Дочева

Геодезистът трябва да притежава знания в различни области, сръчност и издръжливост

"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..

публикувано на 08.08.25 в 15:20

Регионален исторически музей Бургас: Археологическата сбирка

РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..

публикувано на 07.08.25 в 15:25
Микрозеленчуци

Микрозеленчуци в Бенковски

Гергана и Виктор Александрови, жители на варненското село Бенковски, той – родом от Разрад, а тя – от Бургас, отглеждат микрозеленчуци. Това е кратката история, а дългата е необятна като морето, което за семейството е втори дом през част от годината. Мечтата на Гергана и Виктор е да направят околосветско пътешествие с малката си яхта, а дотогава..

публикувано на 06.08.25 в 15:20

Йемен – не на хутите, а на Савската царица и Библията

Гостите в "Покана за пътуване" са не само пътешественици. Те са приключенци и винаги в тандем, независимо дали са на колело или в каяк, на къмпинг или на ски. И умират да чертаят бъдещи маршрути. С радост ви представям за първи, но не и за последен път, Мариана Екимова-Мелнишка и доц. д-р Александър Геров. Тя е един от създателите на списание ЛИК,..

публикувано на 06.08.25 в 13:10