Всеки човек, живял някога, поне веднъж е вдигал очи към небето и се е питал сами ли сме в космоса. "Има две възможности: или сме сами във Вселената, или не сме. И двете са еднакво страховити", казва писателят Артър Кларк.
Търсенето на живот извън Земята обединява търсенията на всички науки от астрофизиката до биологията и от химията до геологията. Има обаче известна разлика между извънземния живот, който си представя широката публика, чието въображение е формирано от научната фантастика и холивудското кино, и търсенията на учените.
Последните научни хипотези са тема на събитието на "Рацио" "Търсене на живот във Вселената", а негови лектори са астрофизикът Янина Методиева и молекулярният биолог Мирослав Иванов.
"За момента учените търсят условия за обитаемост. Трябва атмосфера и то достатъчно дебела, за да има течна вода, твърдата повърхност е за предпочитане, т.нар. "плитки локви" също са плюс", казва Янина Методиева.
Зоната на обитаемост, която учените търсят, се нарича още зона на Златокоска заради едноименната героиня от приказката с трите мечки, която първо опитва прекалено горещо ястие, после твърде изстинало и накрая се спира на оптималния вариант (изяждайки обяда на майката мечка). По същия начин, ако планетата се намира близо до звездата си, е твърде гореща и на нея няма стабилна зона, а ако е твърде далече – температурите са твърде ниски.
Чуйте разговора с Янина Методиева, за да разберете къде в нашата слънчева система се спотайват потенциалните обитаеми обекти, какво ускорява търсенето им и какво имаме предвид с фразата "чудото на живота."
"Търсене на живот във вселената" е част от поредицата партита на покрива на "Музейко", организирани от "Рацио". То ще се проведе на 9 август от 19 часа с лектори Янина Методиева и Мирослав Иванов.
Янина Методиева завършва магистърска степен по Астрономия и астрофизика във Физическия факултет на СУ през 2013 г. През 2018 г. защитава докторантура в Queen’s University, Белфаст и Обсерваторията в Арма, Северна Ирландия. Научните ѝ интереси са в областта на изследванията на хладни звезди и техните планетни системи в различни части на електромагнитния спектър, предимно в радио и ултравиолетови вълни. В момента работи и преподава в Института по астрофизика към Виенския университет и от години активно се занимава с популяризация на науката.
Мирослав Иванов завършва молекулярна биология и биохимия в Софийския университет. Защитава докторантура в Института по молекулярна патология във Виена, Австрия. Прави постдокторантура в Институт "Франсис Крик", Лондон, а в момента работи по втора – в "АстраЗенека", Кеймбридж, Великобритания. Работи в областта на повреди в ДНК, геномна стабилност и невроонкология.
Снимки: Rawpixel, "Рацио"
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..
Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..
РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..
Гергана и Виктор Александрови, жители на варненското село Бенковски, той – родом от Разрад, а тя – от Бургас, отглеждат микрозеленчуци. Това е кратката история, а дългата е необятна като морето, което за семейството е втори дом през част от годината. Мечтата на Гергана и Виктор е да направят околосветско пътешествие с малката си яхта, а дотогава..
Какво следва за Украйна след срещата между специалния пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уитков и президента на Русия Владимир Путин в Москва? Защо..
Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в..
В предаването "Български изпълнители" на 11 август 2025 ще си спомним за един талантлив български певец, чийто глас звучи вече само от архивните записи,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg