Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Воюват най-често наемници

Наемничеството се е практикувало широко още в Древен Египет.
Снимка: Wikipedia

Прието е да се смята, че наемникът е човек без чест, воюващ за пари, а не от патриотизъм. Ала през цялата и българска, и човешка история огромен процент от воюващите са именно професионални воини, наети срещу сериозен "хонорар" или срещу процент от бъдещата плячка именно за война. Тези хора понякога са от едно племе, пък воюват на страната на две враждуващи сили; понякога воюват за едната страна, а след месец или година – за другата.

Какво всъщност означава наемничеството, как кумани, татари, власи, маджари, алани са се оказвали воини в българската армия, как българите пък се наемали за военни услуги срещу заплащане, какво е било наемничеството в миналото и какво е днес. Става дума и за войната в Украйна, и за организации като "Чуждестранният легион" или "Вагнер"...

В "Премълчаната история" гостуваха историкът, асистент от БАН, д-р Александър Стоянов, и журналистът и анализатор Руслан Трад, издал в съавторство с Кирил Аврамов книга за съвременните наемници – "Руските невидими армии".

Александър Стоянов, автор на две статии – "Наемници в Първото българско царство" и "Наемници във Второто българско царство" разказва за историята ни и как българските царе са ползвали услугите на различни наемни дружини, а понякога и сами са оказвали военни услуги на съседи с армиите си срещу териториални и материални придобивки. Руслан Трад обяснява принципите и организацията на съвременни наемнически формирования, както и подчертава факта, че подобни сили действат най-вече в страни с политическа нестабилност и слаби правителства.


По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Древният Сардис

Древният Сардис

Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..

публикувано на 09.08.25 в 10:05
Доц. Борислав Александров, Цветелина Лазарова и Деница Дочева

Геодезистът трябва да притежава знания в различни области, сръчност и издръжливост

"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..

публикувано на 08.08.25 в 15:20

Регионален исторически музей Бургас: Археологическата сбирка

РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..

публикувано на 07.08.25 в 15:25
Микрозеленчуци

Микрозеленчуци в Бенковски

Гергана и Виктор Александрови, жители на варненското село Бенковски, той – родом от Разрад, а тя – от Бургас, отглеждат микрозеленчуци. Това е кратката история, а дългата е необятна като морето, което за семейството е втори дом през част от годината. Мечтата на Гергана и Виктор е да направят околосветско пътешествие с малката си яхта, а дотогава..

публикувано на 06.08.25 в 15:20

Йемен – не на хутите, а на Савската царица и Библията

Гостите в "Покана за пътуване" са не само пътешественици. Те са приключенци и винаги в тандем, независимо дали са на колело или в каяк, на къмпинг или на ски. И умират да чертаят бъдещи маршрути. С радост ви представям за първи, но не и за последен път, Мариана Екимова-Мелнишка и доц. д-р Александър Геров. Тя е един от създателите на списание ЛИК,..

публикувано на 06.08.25 в 13:10