Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Сънуват ли дроновете етични дилеми

Разговор с проф. Димо Зафиров за гражданската употреба на дронове

Снимка: Pixabay

Представете си, че стоите до трамвайна линия. В далечината забелязвате трамвай, който след малко ще връхлети петима работници, които не го чуват. Дори да го забележат, няма да могат да реагират навреме.

Междувременно вие забелязвате лост, свързан с линията. Осъзнавате, че ако го дръпнете, трамваят ще се отклони по друга линия, на нея обаче стои друг, нищо неподозиращ работник. Бихте ли дръпнали лоста, ако това ще доведе до една смърт вместо до пет? - това е прочутата трамвайна дилема, разработена от Филипа Фут. Тя често се дава за пример, когато се обсъжда бъдещето на автономните автомобили и други теми, свързани с навлизането на изкуствения интелект.


За разлика от автомобилите, които се движат на пътя обаче, дроновете или безпилотните летателни средства вече имат нужната технологична мощ, за да кръстосват небето и да ни превозват сигурно на големи разстояния. Навлизането им би довело до редуцирането на автомобилите, които независимо в движение или спрели, представляват огромно предизвикателство за всеки град.


Дроновете, разбира се, имат и редица други приложения, или както казва проф. Димо Зафиров: "Посочете ми къде нямат".
Проф. Зафиров е председател на Българската дрон академия и член на Института за космически технологии и изследвания към БАН. Чуйте разговора с него, който подсказва, че бъдещето на ръка разстояние.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Национален природонаучен музей – епизод 4: Таксономия и научни колекции, растения и насекоми

Освен бинарната номенклатура и йерархична система за класификация на организмите, която служи като основа на модерната биологична систематика, името на Карл Линей се свързва и с вид преса за сушене на растения. Той не е изобретателят на пресата, защото още преди неговото време, са съществували преси за сушене на растения – основен уред в..

публикувано на 17.10.25 в 08:35
Доц. д-р Стелиян Димитров

Доц. Стелиян Димитров: Дъждът е случайно природно явление, бедствие е, когато се намесва човекът

В началото на октомври в град Царево и в комплекс "Елените" заради наводнения загинаха хора. Софийският университет организира на 14 октомври научен семинар на тема "Наводненията в общините Карлово, Царево и Несебър в периода 2022-2025 г. (не)научени уроци". Семинарът представи работата на Националния университетски център за геопространствени..

публикувано на 16.10.25 в 17:18

С каква средна скорост говорим ние, българите

Скоростта на говорене или темпът на речта е малко проучен параметър за българския език. Такива изследвания за други езици показват разлики, обусловени от различни лингвистични и екстралингвистични фактори. Очаквано испанците говорят по-бързо от англичаните, жителите на северните американски щати са по-бързореки от южняците и т.н. Отделно има..

публикувано на 16.10.25 в 11:08

Маорско племе приема Бойко Антонов за член

От книгата на Бойко Антонов "Емигрантски воли и неволи" научих за неговото приемане за член на племето на маорите Уакатане в Нова Зеландия. Сигурна съм, че този факт събуди и вашето любопитство. От томчето с разкази разбрах също така, че българинът, който от 30 години живее в Съединените щати е член на благотворителната организация "Гмуркане с кауза"..

публикувано на 16.10.25 в 10:21

Изкуство и диктатура

В началото на 40-те години на миналия век Европа е място на тотална война. Тоталитарните режими на Германия, Италия и СССР господстват над голяма част от континента, а лидерите им са сграбчили абсолютната, неоспорима власт. Култът към личността е на висота, а речта на диктатора е гласът, който събужда народа сутрин и го приспива вечер. Отвъд..

публикувано на 15.10.25 в 17:03