В австрийската столица разпознават истинските виенчани по три независими един от друг признака. Ако знае какъв номер обувки носи рицарят върху кулата на кметството, къде е вилата, строена от Ото Вагнер, и коя сграда наричат "зелката", е местен.
През 1897 г. Ото Вагнер, Густав Климт, Йозеф Мария Олбрих, Йосеф Хофман, Коломан Мозер, художникът Алфонс Муха, скулпторът Франтишек и др. създават артистичната група "Виенски сецесион".
Най-характерно за това стилово течение е използването на различни техники, познати в историята на изкуството на цялото човечество – от византийска мозайка, позлата, стъклопис и далекоизточни похвати до съвременната за началото на ХХ в. Технология с цел придаване на едно ведро, донякъде романтично, внушение с игриво декоративен ефект, особено в творбите на пластичните изкуства като архитектурата и живописта, както и в приложните изкуства. Творбите са с богат колорит и често рисунъкът е почти изведен до орнамент, а архитектурната форма придобива непознат дотогава образ и пластичност.
Причудливата сграда Салон Сецесион във Виена е проектирана от едва 30-годишния тогава архитект Йозеф Мария Олбрих, който по това време е член на ателието на Ото Вагнер. Изложбената зала се превръща в ключова творба на този стил в изкуството.
Сградата има доста рискована архитектура дори за днешните стандарти. Най-забележителната черта е куполът, изработен от позлатен бронз във формата на постеля от листа, която рязко контрастира с фасадата в стил ар деко.

Дафиновият лист е доминиращият елемент в причудливия купол на сграда, който виенчани наричат "зелката". Той съчетава 3000 позлатени листа и 700 зрънца. Входната зона на сградата е украсена с маските на трите Горгони (Стено, Евриала и Медуза), които символизират архитектурата, скулптурата и живописта.
Салон Сецесион има площ от около 1000 м². Йозеф Мария Олбрих използва площада като основен мотив в редица кръстообразни комбинации във входната зона и изложбеното крило. Именно схемата на етажния план определя цялата форма на сградата.
Акцент в екстериора на сградата е фризът на Бетовен, изработен от Густав Климт. Това е едно от най-известните произведения на изкуството в стил сецесион. Вдясно от сградата има бронзова статуя на Марк Антоний, дело на Артър Щрасер.
Снимки: @andreastheinerkultur
С доц. Костадин Коларов – ръководител на Катедра "Предприемачество" към УНСС и директор на Института по предприемачество разговаряме в "Нашият ден" след връчването на дипломите на бакалаврите и магистрите от випуск 2025. В студиото на предаването е и Елиана Чакърова , която е магистър в първия випуск на специалност "Дигитален стартов бизнес" ...
Днес в Стара Загора ще се състои първото издание на форума "Парад на професиите" , който се организира от ОМНИ Human Development, с подкрепата на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието и науката. Партньор на събитието е Търговско-промишлената палата – Стара Загора. Редакторът Ани Маринова представя събитието в..
В последните години инвазията на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Новите изследвания показват тревожни тенденции: постоянният престой в социалните мрежи, съчетан с безкрайното скролване, понижава тревожността, но в дългосрочен план увеличава риска от депресивни състояния. Причината – непрекъснатите..
В рамките на 26-ото издание на Коледния музикален фестивал Държавна опера – Варна представя мюзикъла "Дух" , вдъхновен от едноименния филмов шедьовър. Постановката е дело на режисьора Сребрина Соколова , а музикалното ръководство и диригентската палка са поверени на С трацимир Павлов . В ефира на "Нашият ден" Павлов сподели, че зрителите..
Темата за страданието има светогледен характер, понеже повдига въпроса: "Как да си обясним неизброимите и ужасни страдания по света?" На него се дават различни отговори от философска гледна точка, които обаче се провалят в практически, в чисто човешки план. Въпросът за това как може да има страдание в свят, създаден от добър и всемогъщ Бог, стои в..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg