На 2 септември Димитровград отпразнува своя 75 годишен юбилей – със специално лого и богата празнична програма, която предлага повече от седмица забавления на димитровградчани и гостите на града.
Първото, от поредицата празнични събития, беше изложението на ретро автомобили от социалистическия период – "Вартбург", "Москвич", "Жигули", "Волга" и други интересни модели от онова време. Голям интерес предизвика и временната експозиция "Духът на маслодайната роза" на Историческия музей на град Димитровград, представяща експонати, фотографии и документи, свързани с историята на производството на българското розово масло – гостуваща изложба от Регионалния исторически музей на гр. Казанлък.
Художествената галерия "Петко Чурчулиев" също зарадва посетителите с представянето на едни от най-известните творби на Владимир Димитров - Майстора, предоставени от Художествената галерия в гр. Кюстендил.
По повод празника на Димитровград в предаването гостуваха Антоанета Станчева, директор на Историческия музей в гр. Димитровград, и Емилия Стоева, уредник в Художествената галерия "Петко Чурчулиев".
Историята на Димитровград е историята на мечтите, стремежите и надеждите, които потънаха някъде в мъглите на времето. Началото за основаването на съвременния Димитровград е поставено на 3-ти април 1947 г. , на заседание на Общинската управа на с. Раковски, когато е решено територията на няколко села – селото Раковски, съседното село Марийно и поселището при заводи и мини "Вулкан" – да бъде обявена за град под името Димитровград. А през пролетта на 1947 г. на държавно ниво е решено строителството да стане с участието на бригадири. И на 2-ри септември 1947 г. Министерският съвет издава Постановление № 3, с което официално се обявява създаването на град, под името Димитровград.
През 1957 г. в този град е създаден първият кинолюбителски клуб в България, а също и първият за страната любителски планетариум и астрономическа обсерватория – на 24 май 1962 г. Националните "Димитровградски дни на поезията", посветени на поета-символ на града Пеньо Пенев, се провеждат от 1970 г. на всеки две години, в началото на месец май.
Сигурно все още малка част от историята на града е много популярна. Като сведенията, че съществуват писмени доказателства за това, че през тези земи през 1189 г. са преминали рицарите от ІІІ кръстоносен поход, предвождани от германския император Фридрих І Барбароса. Разказват се също и легенди за победните походи на цар Калоян, през 1202 г. в Тракия. Може би е важно да се знае, че в пещерата "Дядо Паньовата дупка" в местността Габера, са открити най-древните предмети на човешкия бит от времето на палеолита, за които се счита, че са от 40 хил. г. преди Новата ера.
Още подробности за историята и развитието на града са публикувани на официалната интернет страница на община Димитровград.
Създадени през последната година, картините на Веселин Начев припомнят важни филми на световноизвестни режисьори като Микеланджело Антониони, Виторио и Паоло Тавиани, Лукино Висконти, Нагиса Ошима, Ален Рене, Мартин Скорсезе, Клод Соте, Гаспар Ное, Бернардо Бертолучи и Алфред Хичкок. Целта обаче е отвъд просто напомнянето за филмите, а..
Този въпрос и отговорът му са в основата на експеримента на режисьора Марий Росен и формата "Текстът говори на Автора". Вече трета година и авторът, и екипът на представленията, и публиката участват в него с интерес. Тази вечер (22 май) от 19 часа в галерия "Прегърни ме" ще се състои срещата на писателката Яна Борисова с един от разказите в..
Малко преди Деня на Светите равноапостоли Кирил и Методий се отправяме към храма на книгата и словото. Програма "Христо Ботев" излъчи извънредно студио от Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" . В 11:00 ч. читалните на НИБКМ се изпълниха с участници във второто издание на инициативата Голямата диктовка II – "Пазител на българския..
На 22 май 2025 г. (четвъртък), от 17:00 ч., Регионалният исторически музей – Враца ще представи първия том на сборника "Известия на Регионалния исторически музей – Враца". Събитието ще отбележи едно ново начало в дългогодишната традиция на научни публикации, свързани с културно-историческото наследство на Северозападна България. Сборникът е..
На 22 май 2025 г. (четвъртък) от 17:30 ч. Националният етнографски музей – БАН ще открие нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе – митология и наука ". Изложбата представлява вълнуващо пътуване в света на звездите – от границите на митичното и сетивното до отвъд хоризонта. Събитието събира под един покрив културно и научно..
Еделина Кънева – директор на Музикалния театър “Стефан Македонски”, Кръстю Кръстев – арт директор на Драматичен театър “Николай Масалитинов” - Пловдив, и..
На 22 май 2025 г. (четвъртък) от 17:30 ч. Националният етнографски музей – БАН ще открие нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе –..
Антология билингва на съвременната българска поезия (на сръбски език) и на съвременната сръбска поезия (на български език) представиха в "Артефир" Боян..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg