Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Греховете на грийнуошинга

Снимка: Rawpixel

Грийнуошингът e маркетингова техника, създаваща илюзия за екологична отговорност. Просто казано "да се направим на зелени и отговорни, без реално да сме такива, за да станем по-симпатични на потребителите". Ако се огледате, ще видите как рекламните послания за "бързо, мощно, гига и мега" се замениха от "зелено, еко, устойчиво, био".

Простото пребоядисване на лого от произволен цвят в зелено и твърденията, че даден продукт е произведен от устойчиви материали или с щадящи методи, са сред най-използваните и относително безобидни похвати.


Започнахме да приемаме подобни послания равнодушно и със същото съмнение, с което се отнасяме към етикета на козметика, който твърди, че продуктът съдържа коприна или злато. И тук е част от проблема, защото пребоядисаният хищник не спира да бъде хищник, а и по този начин се замъгляват и омаловажават усилията на организациите, които правят реални стъпки за намаляване на вредните производства и създаването на устойчиви решения.

Има редица практики, които приличат на безобидно лъготене или преувеличаване на фона например на големия дизелов скандал от 2015, когато немски производител на автомобили съзнателно заблуждаваше за размера на емисиите.

"Инфлацията, намаляващите ни доходи и обедняването определено насочват вниманието към по-болезнени теми от това да се интересуваме дали производителят на даден продукт реално спазва заявените си зелени ангажименти, казва Михаела Александрова от екипа на "Климатека". Все пак не бива да оставаме равнодушни, особено в ситуация, в която зависимостта от изкопаеми енергийни източници се представя като безалтернативна."
Пък и ако като хора и потребители просто заменим една консумация с друга едва ли ще се придвижим твърде много напред.

Снимки: Rawpixel
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Хаджи Станьо Врабевски, премълчаният поборник

В българските национално-освободителни борби има имена, които някак са затулени от големите и мощни сенки, хвърляни от гигантите Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Георги Бенковски, Любен Каравелов, Панайот Волов, Стефан Караджа… Но те също са вградили себе си в бъдещето Освобождение, допринесли са да стане факт. Такава фигура е..

публикувано на 18.01.25 в 12:35

Над 1 млрд. лв. годишно е финансовият ефект от присъединяването ни към Шенген

Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и..

публикувано на 17.01.25 в 13:20
Проф. Даниела Авджиева-Тзавелла

Приказка за... възрастни

Разказана от педиатъра-генетик проф. Даниела Авджиева-Тзавелла. Говорихме с нея не само за педиатрия и за здравословните проблеми, свързани с генетичните аномалии или с редките болести в ранната възраст, но и за симптомите, които родителите трябва да следят, за да реагират навреме. Още в началото специалистът разграничи редките от генетичните..

публикувано на 17.01.25 в 08:35

В Либия единствената опасност са джигитите по пътя

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси. По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази..

публикувано на 16.01.25 в 16:45

Красимир Коцев: За "човешкото" в изкуствения интелект

Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..

публикувано на 14.01.25 в 12:04