Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво е невронетипично дете

Снимка: Rawpixel

Невро-какво... Може би познавате някое дете, което "не може да седи мирно", постоянно се върти или рее поглед през прозореца, или пък разпознавате себе си като дете в подобно описание.

Образователната система лесно характеризира подобни деца като "проблемни, проклети, мързеливи или глупави". Истината е, че невронетипичните деца по-скоро имат проблем, отколкото съзнателно да искат да създават проблеми.

"Невродивергентни или невронетипични са децата с аутизъм, ADHD, дис-лексия, дис-графия, дис-праксия и други "дис"-начини на различно функциониране на мозъка. Не са "деца с увреждания", а деца и хора с различно устроени мозъци. Те имат затруднения в сферата на "изпълнителските умения", (executive function), които включват емоционална регулация, контрол на импулсивността, мотивацията, това да разделиш една задача на части и да ги изпълниш в определена последователност, организация, гъвкаво мислене и др.", пише д-р Бояна Петкова в своя статия, която породи оживени дебати.

Това не означава, че тези деца не могат да учат. Напротив. Голяма част от тях дори са много умни, но държавните образователни стандарти и стандартизираните тестове не могат нито да засекат, нито да развиват специфичната им интелигентност.

Какво можем да направим като родители? Нито наградите, нито наказанията дават ефект, защото не са мотивация.

"Трябва да намерим вътрешната му мотивация. Да потърсим какво движи детето, не детето, което искаме да имаме или очакваме да имаме, а именно детето, което имаме. Неговата вътрешна мотивация може да се различава от нашата представа. Но открием ли я и насърчим ли я, което в никакъв случай не е лесно и предполага сериозно посвещаване, ще подобрим връзката с детето и ще усетим свобода в общуването с него“, казва д-р Петкова и напомня онази често цитирана, невинаги добре разбрана мисъл на Халил Джубран, че "децата не са ваши деца, а копнежът на живота по самия живот".

Д-р Бояна Петкова е педиатър, завършила е медицина в Берлин. Активист в областта на майчиното и детско здравеопазване. Тя е лекарят, който успя да пребори държавната машина в името на това нейните колеги да не третират мъртвородените бебета като биологичен отпадък. Един от хората, които усилено работят за изграждане на работеща система за хоспис и палиативни грижи за деца.

По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Маргарита Попова

Проф. Маргарита Попова: Работим по улавянето и оползотворяването на въглеродния диоксид

"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти,  получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от..

публикувано на 21.07.25 в 10:10
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10