Невро-какво... Може би познавате някое дете, което "не може да седи мирно", постоянно се върти или рее поглед през прозореца, или пък разпознавате себе си като дете в подобно описание.
Образователната система лесно характеризира подобни деца като "проблемни, проклети, мързеливи или глупави". Истината е, че невронетипичните деца по-скоро имат проблем, отколкото съзнателно да искат да създават проблеми.
"Невродивергентни или невронетипични са децата с аутизъм, ADHD, дис-лексия, дис-графия, дис-праксия и други "дис"-начини на различно функциониране на мозъка. Не са "деца с увреждания", а деца и хора с различно устроени мозъци. Те имат затруднения в сферата на "изпълнителските умения", (executive function), които включват емоционална регулация, контрол на импулсивността, мотивацията, това да разделиш една задача на части и да ги изпълниш в определена последователност, организация, гъвкаво мислене и др.", пише д-р Бояна Петкова в своя статия, която породи оживени дебати.
Това не означава, че тези деца не могат да учат. Напротив. Голяма част от тях дори са много умни, но държавните образователни стандарти и стандартизираните тестове не могат нито да засекат, нито да развиват специфичната им интелигентност.
Какво можем да направим като родители? Нито наградите, нито наказанията дават ефект, защото не са мотивация.
"Трябва да намерим вътрешната му мотивация. Да потърсим какво движи детето, не детето, което искаме да имаме или очакваме да имаме, а именно детето, което имаме. Неговата вътрешна мотивация може да се различава от нашата представа. Но открием ли я и насърчим ли я, което в никакъв случай не е лесно и предполага сериозно посвещаване, ще подобрим връзката с детето и ще усетим свобода в общуването с него“, казва д-р Петкова и напомня онази често цитирана, невинаги добре разбрана мисъл на Халил Джубран, че "децата не са ваши деца, а копнежът на живота по самия живот".
Д-р Бояна Петкова е педиатър, завършила е медицина в Берлин. Активист в областта на майчиното и детско здравеопазване. Тя е лекарят, който успя да пребори държавната машина в името на това нейните колеги да не третират мъртвородените бебета като биологичен отпадък. Един от хората, които усилено работят за изграждане на работеща система за хоспис и палиативни грижи за деца.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
