Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нощта на учените – и проекта К-ТРИО

Утрешните космически инженери, микробиолози, откривателите на нови енергийни източници или на начини за събиране на космически боклук – всички те, днес на 4, 6 или 10 години. Науката на утрешния ден има да решава предизвикателства като климатичната криза и отношенията на човека с изкуствения интелект. По тази причина днешните деца трябва да бъдат запалени от науката, да бъдат провокирани да се захванат с нея и да останат на терена на изследователската работа. Интересът към тъй наречените СТЕМ дисциплини е голям, но все повече се налага и присъединяването на Art, или добавянето на изкуство към СТЕМ образованието за подхранване на нова култура на творчество и научно любопитство.

За целта проектът "Изследователи в триъгълника на знанието" (K-TRIO) се стреми основно да приближи учените и тяхната работа до широката общественост. K-TRIO се включват в Европейската нощ на учените с богата и разнообразна програма в над 25 градове и населени места.

Какво ще може да се види на живо и онлайн, разказва Петър Теодосиев.

Вижте и програмата на събитията, които ще можете да следите на живо или онлайн в комуникационните канали на списание "Българска наука". Останете на техните канали и на 5 октомври, когато е премиерата на филма посветен на 110 години от Балканската война.

В него ще чуете и видите двете гледни точки за войната, тази на България и на Турция. Къде се разминават и защо това е важно.

Сред партньорите на събитието са: Софийският университет, сдружение "Форум Наука", Тракийският университет, Русенският университет, Бургаският университет, Центърът по растителна системна биология и биотехнология, Институтът по математика и информатика на БАН, клуб "Млади таланти", Регионален исторически музей - София, Единен център за иновации на БАН, Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив.

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05