Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Весислава Танчева: Няма невинни за атаките срещу български медии

Весислава Танчева
Снимка: БГНЕС

Кой има полза от колективното унижение на българските журналисти при опита на Костадин Костадинов да изгони журналисти от пресконференцията в БТА и каква "Арена с гладиатори" бяха българските телевизии в деня на изборите, а и след него, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Весислава Танчева, комуникационен специалист.

Продукт на какво е случилото се с журналисти в БТА

"Продукт на дългогодишно търпение както на зрителите, така и на медиите към на практика нетърпими неща, които се случват ред очите ни. Продукт на едно абсолютно безобразно, понякога положително отношение на унижението, на което ги подлагат политиците. Ще припомня случката с "мисирките", защото "мисирката" не е измислен от мен и от вас термин, тя беше произнесена дума по отношение на журналистите от бившия премиер Бойко Борисов. Същият премиер си позволяваше да раздава медийни изявления, пътувайки в джип и качвайки онзи, който му е удобен. Всъщност, първия път, когато Борисов се опита да изгони по същия начин журналисти от пресконференция, бяха журналисти от същите медии, които и Костадинов се опита да изгони от БТА в сряда. Това са и същите медии, които пречеха на ДПС и кръга около Пеевски. Всички те "лягат и стават" с името на "Дневник" и "Капитал", т.е. получава се една много интересна картина, в която Борисов, Пеевски и Костадинов не харесват едни и същи медии – едни и същи медии им пречат, едни и същи медии не заслужават да бъдат в тяхното обкръжение и да им задават въпроси. В същото време тези тримата харесват едни и същи медии, част от тях, личните медии на Пеевски, които пък толерираха Борисов. Това даваше основание за съмнения, че Борисов и Пеевски работят в синхрон. Защо обаче в тази незавидна компания се подреди и Костадин Костадинов, това може би ще дойде в потвърждение на убеждението, че в предишния парламент ГЕРБ и "Възраждане" работеха заедно и в синхрон. Това, разбира се, се вижда и публично през гласуванията им в НС – в над 80% от важните  гласувания те гласуваха заедно. Така че това, което виждаме, предефинирано през медиите, са негласните коалиции, които по един или друг начин управляват страната ни."

Позицията на СЕМ

"За съжаление СЕМ в новия си състав на практика е доброто старо "нищо", което дълги години наред изгуби всякакъв контрол върху медиите и така стана безполезен регулатор. Аз оттам и не очаквах съществена реакция. Изненада ме липсата на реакция сред политиците. Такава среда си изградихме. Тук няма невинниот политиците, през медийните собственици, та до гражданите, които гледаха пасивно. Вижте какво се случи с избора на генерален директор на БНТ – СЕМ го оставиха да управлява, като просто не изберат нов. Срещу това протестираха само от БОЕЦ и още няколко граждански организации. Няма невинни, защото обществото ни допусна медиите да бъдат концентрирани в ръцете на хора, дори на един човек, чиито интереси очевидно не бяха в интерес на обществото. Това са частно-корпоративни, дори криминални интереси, с които трябва да се занимава прокуратурата. А като опряхме до прокуратурата, цялата неподреденост на българския обществен живот, в това число и медийни, опира до неработещата правосъдна система. Защото, ако през годините бяха наказани всички практики на пране на пари, на неплащане на данъци, ако имаше разследвания, които да не опират в стената на прокуратурата, може би  и медийната среда в България щеше да е по-различна."

Чуждестранните агенти на "Възраждане"

"Абсурдно предложение, защото този тип закони са копиране на поведението на руското правителство в последните няколко години. Точно същият закон бе приет от Руската Дума, който закон изключително нагло и лъжливо се твърди от "Възраждане", че го има в САЩ, но това не е вярно. Това е мракобесен закон, който се опитват да въведат у нас "Възраждане", който в Русия доведе до това, че там няма медии. Такива закони водят до ликвидиране на медиите."

Колективното унижение на българските медии

"Това започна минимум през 2006-2007 година – първият период, когато започна голямото изкупуване на медии у нас от групировката около Делян Пеевски. Тогава с различни аргументи, повечето несъстоятелни, се позволи монополизирането на ефира. Когато имаш голям монополист на пазара, той започва да диктува правилата – заплати, свобода на изразяване. Достатъчно беше да уволнят 10-15 журналистиимена и останалите започнаха да се автоцензурират. Постепенно това се случи и в големите медии. Помните ли как големите продуцентски къщи принуждаваха медиите да сключват тристранни договори, в резултат на което медиите бяха източвани от външните им собственици. Ние допуснахме нашата среда да бъде опорочена чрез предаването на ефира в ръце, които в някакъв момент започнаха да контролират не просто ефира, не просто съдържанието, а поведението на хората, които работеха в телевизиите. Последваха уволненията – изчезнаха Анна Цолова, Генка Шикерова, Миролюба Бенатова. Помните ли как в студиото сочеха празното място на стола на Анна Цолова и размахваха назидателно пръст към всички останали журналисти – това беше сигнал, че и "на вас може да се случи същото". Този страх в журналистите няма да бъде изкоренен за един ден. Тези, които отказаха да се страхуват, минаха в алтернативни варианти, но не е същото, както гласът ти да звучи посланието в национален ефир. Тези послания не достигат до достатъчно широк кръг критично настроени хора, които да се възмутят от лъжата и корупцията."

Снимка – БГНЕС
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Националната Априловска гимназия

"Взаимоучителният метод": Традиция с модерни приложения

На днешния 2 януари се навършват 190 години от тържественото откриване на Първото светско училище в България, основано в Габрово. Това значимо събитие в историята на българското образование е реализирано благодарение на Васил Априлов, като негов съвременен наследник днес е Априловската гимназия. От ръководството на училището обявиха, че ще..

обновено на 02.01.25 в 11:27
Манол Глишев

Фантастиката като прозорец към бъдещето: Размисли на Манол Глишев

Интервюто с Манол Глишев в рубриката "Темите на деня" очертава интересна перспектива върху връзката между личните и обществени преживявания, както и как културата и литературата влияят върху формирането на личността и възгледите. Глишев споделя своите наблюдения за 2024 година, като я описва като противоречива – успешна в личен план, но на  фона на..

публикувано на 02.01.25 в 10:31

Моментът, който всички деца чакат: подаръкът с четири лапички

В днешния епизод ще се потопим в един радостен момент от живота на две деца – братче и сестриче, които за първи път получават дългоочаквания подарък – домашен любимец. Деца, които доскоро дори не са мечтали за подобен дар, защото майка им – педантична чистница, винаги е поставяла хигиената и реда над техните желания. Понякога обаче родителското..

обновено на 02.01.25 в 08:53

Импулсът в мен: Подаръците

Подаръците са символ на любов или приятелско отношение. Френският етнолог Марсел Мос проучва  практиката за размяна на дарове в архаичните общества. Прочутото му "Есе за подаръка" от 1925 година обяснява новогодишната "лудост за подаръци", която ни кара да прекарваме часове в мола. Мос установява, че по отношение на подаръците всеки от нас..

публикувано на 31.12.24 в 15:50

Националната служба за съвети в земеделието: 25 години доверие и подкрепа за фермерите

Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) отбелязва своята 25-годишнина с равносметка за успехите и предизвикателствата, които я превърнаха в надежден партньор на българските земеделски производители. В специалната рубрика "Темата на деня" доц. д-р Младен Младенов, изпълнителен директор на НССЗ и д-р Димитър Ванев, директор дирекция в..

обновено на 31.12.24 в 11:48