Ден, след като станаха известни носителите на Нобеловата награда за мир, в "Мрежата" на програма "Христо Ботев", е разговарът с професор Константин Морозов, историк и дългогодишен активен член на общество "Мемориал", както и сътрудник на ликвидирания тази година от Путин "Международен Мемориал".
Руското общество "Мемориал" заедно с Алес Беляцки от Беларус, основател на движението "Весна", и украинският "Център за граждански свободи" са тазгодишните носители на Нобеловата награда за мир.
Как Коментира проф. Константин Морозов:
Грешките на Путин
"Той започна да прави грешки далеч преди 2022 година, дори не през 2014-а, а в началото на 2000 година. Той допусна, според мен, една много голяма стратегическа грешка. Вместо да въведе руското общество в 21-ви век и да го осъвремени, да направи промените в икономиката, в здравеопазването и във всички други сфери на живота, той заложи на имперските си амбиции. Всички останали грешки произтичат от тази най-голямата, стратегическа грешка. Той започна да потиска демократичните промени в обществото, заложи на репресиите, на липсата на свобода на словото, възраждането на имперската риторика. Също така той заложи на ксенофобията, на политическите репресии и към това ще прибавя 2008 година – грешката в Грузия, след това 2014-а и Крим, и така този процес не престава и до днес.“
Грешките на тази година
"Какво да коментирам? Като историк, мога да кажа, че сме свидетели на това, че управници в силно централизирани държави, като пример мога да дам управлението на Николай Втори, а след това на Съветския съюз, вървят срещу тенденциите в световната история и така стигат до катастрофални решения. През 21-ви век има тенденция за субектност по отношение на религията, на самоосъзнаването като етническа принадлежност, на свободите на самите хора. Ние не живеем нито в 18-и, нито в 19-и век, когато държавата налага поведението на хората и подчинението и потиска творческите им сили и креативност.“
Разделението на обществото
"Процесът на разделение на обществото започна много преди тази, така наречена "специална операция". Всяко общество по принцип е разделено, но в случая руското общество не е единно, руското общество е напълно атомизирано, тъй като излиза директно от Съветския съюз с неговите репресии, с потискане на солидарността, на политическите партии, на инициативата на хората… и всичко това внася дълбок разкол и така се създават множество групи по интереси. Другото, което наблюдаваме, е абсолютното несъгласие в парламента и всичко това още повече задълбочава атомизирането на руското общество. Всичко това води до разкол не само в обществото, но и вътре в семейството, сред близките, познатите. Аз мога да дам пример от собствения си живот, когато мои роднини, приятели от ученическите и студентските години, започват да повтарят пропагандата сякаш са наркотизирани от всички тези думи, които се изливат отвсякъде.“
На коя струна заигра пропагандата в Русия
"Заигра на струната за величието на Русия, на руската нация, на имперските амбиции, заигра на струната, че ако други държави проявяват насилие, за да защитят собствените си интереси, защо да не може да го прави и Русия. Те започнаха да правят аналогия с войната между САЩ и Виетнам навремето, с потискането от страна Великобритания на народите в Индия. В 21-ви век това е абсолютно немислимо. Немислимо е да влезеш с военни действия в съседна страна. Аз не бих казал, че това са две части на един и същи народ, но те имат много близки традиции. Не бих казал и това, че те са два братски народа. Това са народи, които се развиват успоредно един на друг и да нахлуеш там, за да осъществяваш някакви собствени амбиции, е изключително нередно. Беше забит клин, беше извършен разкол между народите и последствията ще бъдат дългосрочни. В този смисъл нашата организация "Мемориал" ще трябва да води изключително сериозна просветителска дейност, за да може да помогне на хората да започнат да се учат от уроците на историята. Това, което искам да кажа, е, че аз, като професор, като историк, който работи по тези въпроси вече 20 години, намерих възможност да се реализирам като просветител в "Мемориал" и тези репресии и заплахи на науката, които аз забелязвам, също се отразяват изключително зле върху обществото.“
Краят да бъде оптимистичен
"Макар всичко това, което се случва, да не всявам много голям оптимизъм, онова, което ме кара да мисля оптимистично, е, че в главите на хората вече се появява прозрение, че процесите на отказ от тези опасни идеологеми дават надежда да се преразгледа историята на руснаците. Онова, което искам да добавя, е, че Русия най-сетне трябва да отвори по-свободна и по-човечна страница в собствената си история. Много силно се надявам, че сътресенията в Русия, в Украйна и в Европа няма да са глобални и няма да доведат до онова, от което ние всички толкова много се страхуваме – ядрената война.“
Превод в ефир – Цветанка Накова.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – ЕПА/БГНЕС, ru.wikipedia.org
С доц. Костадин Коларов – ръководител на Катедра "Предприемачество" към УНСС и директор на Института по предприемачество разговаряме в "Нашият ден" след връчването на дипломите на бакалаврите и магистрите от випуск 2025. В студиото на предаването е и Елиана Чакърова , която е магистър в първия випуск на специалност "Дигитален стартов бизнес" ...
Днес в Стара Загора ще се състои първото издание на форума "Парад на професиите" , който се организира от ОМНИ Human Development, с подкрепата на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието и науката. Партньор на събитието е Търговско-промишлената палата – Стара Загора. Редакторът Ани Маринова представя събитието в..
В последните години инвазията на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Новите изследвания показват тревожни тенденции: постоянният престой в социалните мрежи, съчетан с безкрайното скролване, понижава тревожността, но в дългосрочен план увеличава риска от депресивни състояния. Причината – непрекъснатите..
В рамките на 26-ото издание на Коледния музикален фестивал Държавна опера – Варна представя мюзикъла "Дух" , вдъхновен от едноименния филмов шедьовър. Постановката е дело на режисьора Сребрина Соколова , а музикалното ръководство и диригентската палка са поверени на С трацимир Павлов . В ефира на "Нашият ден" Павлов сподели, че зрителите..
Темата за страданието има светогледен характер, понеже повдига въпроса: "Как да си обясним неизброимите и ужасни страдания по света?" На него се дават различни отговори от философска гледна точка, които обаче се провалят в практически, в чисто човешки план. Въпросът за това как може да има страдание в свят, създаден от добър и всемогъщ Бог, стои в..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
