Част от същината на киноиндустрията несъмнено се крие и в нейната техническа възпроизводимост. В днешната дигитална ера са налице различни дистрибуционни канали за разпространение на филми – кинопоказ, телевизионно излъчване, платформено и фестивално излъчване. Дори YouTube се явява конкурентно пространство за аудиовизуален показ. Това от своя страна налага нови правила за гледане на кино, защото когато средата се променя, променят се и навиците ни като зрители.
Киното, както и фестивалите, все повече се възприемат като съдържание. Какво обаче се случва с преживяването кино, когато говорим за неговата хибридност на разпространение и показ, и могат ли киносалоните и стрийминг платформите, като едни от най-важните звена в съвременната киноиндустрия, наистина да заработят заедно, за да дообогатят киноизживяването?
Този въпрос беше във фокуса на една от дискусиите, провела се в рамките на 40-ия юбилеен фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна. Той стана и тема в "Кино с думи".
Изпълнителният директор на Националния филмов център Петър Тодоров и съоснователят на стрийминг платформата gledam.bg Николай Стоичков дискутираха настоящата среда на създаване, разпространение и показ на киното.
"Наистина живеем в свят, в който освен цялата дигитална революция, която се случва около нас, все пак живяхме и в години на пандемия. Тогава киносалоните бяха затворени в голямата си част. Време е обаче зрителите да се върнат към киното. Първият начин за това са фестивалите, тъй като това е мястото, където се срещат идеи, автори и зрители и където хората могат да общуват помежду си и да обсъждат нови проекти. Второто място, където може да се случи това бързо връщане на зрителите към съдържание, е онлайн средата", каза Петър Тодоров, като подчерта, че именно това е причината "Златна роза" за първи път да има и онлайн излъчване в стрийминг платформата gledam.bg.
Според Николай Стоичков винаги е имало време, в което е било необходимо аудиторията да възприеме новото в киното и да започне да борави с него. Ако преди години този процес се е отнасял към звука или пък цвета в киното, днес той е насочен към стрийминг платформите.
"Това със сигурност ще се случи, киносалоните и стрийминг платформите ще бъдат равностойни. Затова си мисля, че по-скоро темата в случая не е стрийминг платформи срещу кино, а кино и стриймиг платформи, които да работят заедно и да дадат шанс на повече хора да гледат филми", обясни Стоичков.
Двамата се обединиха около мнението, че киносалните няма да отстъпят своето място в света на седмото изкуство, но вече са нужни повече усилия за привличането на публиката. Рекламата на филмите трябва да започне още на база идея, хибридната им премиера също. Съпътстващите я събития и срещи с екипа на филмовата продукция са един добър пример за работа в тази посока, но най-голям приоритет трябва да е качеството на съдържанието. То трябва да е конкурентноспособно на това, което предлагат големите стрийминг платформи, а създателите му трябва да са наясно към каква публика всъщност е насочено.
Радослав Марков от Института по математика и информатика към БАН, водещ специалист по съвременни аудиовизуални технологии, също взе участие в дискусията за живота на киното в дигиталната ера. Той е на мнение, че подходящ начин за привличане и задържане на зрителското внимание днес се явяват архивните кадри, независимо дали са игрални, документални или анимационни.
Дискусията стигна етапа, в който се обсъди и самото приобщаване на публиката към киното, което – както каза д-р Красимир Кастелов, преподавател по "История на българското кино“ в НАТФИЗ и също участник в дискусията – е тежка задача.
И кинокритикът проф. Божидар Манов даде ценни съвети в това отношение. Според него създаването на мащабна стрийминг платформа за българско кино, каквато gledam.bg има стремежа да бъде, е една от важните линии, по които общността и заинтересованите от кино трябва да работят. Другата е изграждането на миниплекси, в които киното да среща своята публика и да ѝ предлага място за филми и разговори.
Алтернативните пространства за кино и тяхната значимост бяха една от подтемите в дискусията, която можете да чуете в звуковия файл. Както и въпросът за разликата в качеството, възприемането и оценяването на филмите, произведени от стрийминг платформите, които често са на ниво, трудно различимо от това на останалите продукции, предназначени за кинопоказ.
Снимка – Pixabay, Емилиян Ялъмов
В епизод 585 "Трамвай по желание" навлиза в бездънните простори на Вселената. Лоцман на нашите радиозрители в необятната космическа територия отново е доц. д-р Владимир Божилов, зам.-декан на Физико-математическия университет на СУ "Св. Климент Охридски" и знаменит популяризатор на науката. А поводът е новият спектакъл, създаден в рамките на..
В столичната галерия DOZA се открива изложбата "Дизайн срещу съвременно изкуство". Авторите на проекта са познатите на публиката визуални артисти, обединени в житейския и творчески тандем YO\KO+INA – художниците Йонко Василев и Ина Василева . За съжаление Йонко Василев вече не е сред нас от лятото на 2023 година, но последните съвместни работи..
Голямата литературна и философска тема за съня и сънуването е занимавала и до днес е част от творчеството на поетите – от Калдерон до поколението на Владимир Левчев – Ани Илков и Румен Леонидов. Новата стихосбирка на Владимир Левчев "География на съня" се вписва в тази редица и неминуемо напомня стихотворението му, дало заглавието на негова книга от 80-те..
Лиз Нюджънт е една от най-популярните ирландски писателки. Романите ѝ са на първо място в ирландските класации и е лауреат на пет ирландски литературни награди. Преведени са на 16 езика, включително и на български. "Загадката Оливър", "Малки жестокости", "Стаено зло" и "Странната Сали Даймънд" я направиха популярна сред българските читатели...
Поредното издание на "Академия комика" включва разказите "Сфинкс без загадка" от сборника "Престъплението на лорд Савил и други новели" от Оскар Уайлд, "Роза в механата" от изданието "Търкалящи се камъни" от О.Хенри и "Пролетен бюлетин" от книгата "Ако импресионистите бяха зъболекари" от Уди Алън. На финала на предаването има запазено място за..
България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо..
В Националната библиотека се откриват две изложби, с които се отбелязват 1140 години от успението на св. Методий . Част от експонатите в "Азбука и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg