Бедствията като изпитание на чувствата или село Калояновец днес

Отиде си и октомври от тази година. Вече гледаме към края ѝ, макар да остават още два месеца. И като че ли забравихме бедствието, сполетяло трите села около Карлово. Животът в Каравелово, Богдан и Слатина  бавно и постепенно се нормализира, но на прага на зимата още изпитания чакат пострадалите тук. Някои се питат ще им стигнат ли средствата за ремонт на къщите, а други се готвят да зимуват във фургони.

Екипът нa "Познати и непознати" посети и трите села и срещна различни хора. Първото село в което се спря беше Каравелово. То е скътано в северните склонове на Средна гора. Голямо и хубаво село е било. И пак ще стане някой ден, вярва екипът ни, защото видя как се трудят хората, за да нормализират живота си. Днес улиците са почистени така че по тях може да се минава и с автомобил; огромните камари пръст, пясък и стари дървета довлачени от пороя се извозват, но техниката не е достатъчна. Хората възстановяват къщите си и работа кипи навсякъде. Трудно се диша, обаче. Прахът от наносите е покрил всичко и реколтата дори в незасегнатите части на селото не става за нищо. Но хората не остават тези изпитания да ги сломят, а гледат напред. Посрещат журналистите с известно недоверие – заради глупостите изписани от жълтите медии. Така ни посрещнаха и нас в двора на кметството. Първоначалната им хладина и резервираност бързо се стопиха когато при нас слезе кметът на селото Славка Чолакова. Чуйте как потръгна срещата ни.

Двете ромски къщи се оказват най-близо до реката и са сред най-пострадалите.

От побелелия от прах покрив на първата къща при нас слезе млад мъж и набързо изтри праха от лицето си. После набързо поотупа доколкото можа побелялото си работно облекло и се представи.

Докато разговарях с Марин и се чудех на завидния му оптимизъм, че доброто непременно ще дойде, към нас се присъедини и съседът, на когото стихията е отнесла всичко от първия етаж на солидната му къща.

Заразителна е ведрата вяра на каравеловци, че всичко ще се оправи. А че дори и акордеон нов, макар и на старо купен, ще се намери. Същата вяра споделя и кметът Славка Червенкова. А вярата ѝ се крепи не само на вярата в доброто у хората – и местни, и доброволци, в но и в това, което вече е било.