Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Директно от зала "България" – българска премиера на Бетовеновата оратория "Христос на маслиновата планина"

Петък, 4 ноември, начало 19.00 часа

След двукратно отлагане поради пандемичните условия, най-сетне българската премиера на ораторията на Бетовен "Христос на маслиновата планина" ще се случи на сцената на зала "България". На 4 ноември маестро Георги Димитров, по чиято идея произведението е включено в репертоара на радиосимфониците, ще застане начело на един внушителен изпълнителски състав: Симфоничния оркестър и Смесения хор на БНР с диригент Любомира Александрова, който празнува 70 години от създаването си; Детския хор на Радиото с диригент Венеция Караманова, както и солистите: Ева Перчемлиева (сопран), Мартин Хощетлер (тенор) и Атанас Младенов (баритон).

"Христос на маслиновата планина" е сред онези произведения на Бетовен, които представляват единични образци в своя жанр. Тази единствена оратория на композитора е много важна за неговото вътрешно развитие, както и за творческата му биография. Тя е замислена през есента на 1802 година и съдържа почти автобиографичен момент, тъй като малко преди нейното създаване Бетовен също се обръща към небесата и в Хайлигенщад също стига до извода, че му е писано да изпие горчивата чаша до дъно. "Христос на маслиновата планина" е не само важна заявка за големия ораториален стил и единствен образец в този жанр, но и творба от особена важност за самия композитор.

През есента на 1802 Бетовен е мрачен и потиснат, връща се във Виена от Хайлигенщад, където е стигал дори до мисълта за самоубийство, тъй като осъзнава, че напредващата му глухота е неизлечима. Във Виена обаче го чакат множество интересни предложения и става ясно, че животът продължава. Импресариото Емануел Шиканедер, либретист на "Вълшебната флейта" на Моцарт, който по онова време ръководи Театър ан дер Вин, му предоставя театралната зала за авторски концерт в началото на април 1803. Бетовен замисля да състави програмата само от свои произведения и включва две симфонии: Първата, която вече е била свирена, и Втората, неизпълнявана до този момент. Освен симфониите е предвиден и Третият клавирен концерт – нов, с неизгладени моменти, неиздаван и все още никому неизвестен. Но към това произведение трябва да се прибави и нещо вокално и тъй като концертът е в навечерието на Великден, когато по традиция звучат ораториални произведения със сюжети, свързани с великденската тематика, Бетовен решава да напише оратория. За либретото той се обръща към Франц Ксавер Хубер, негов познат и приятел. Хубер, който до този момент с ловка ръка е сътворявал текстове за комични опери-зингшпили, написва в същия стил текста на "Христос на маслиновата планина". Впоследствие Бетовен признава, че текстът е доста лош, но се наложило да остави нещата така, както са, защото нерядко дори в една-единствена дума има заложено някакво важно за композитора послание.

Епизодът, избран за сюжет на ораторията, е молитвата на Христос в Гетсиманската градина на Елеонския хълм ( Маслиновата планина), близо до Йерусалим. Това е последното му обръщение към Бог Отец. Осъзнавайки несъвършенството на човешката си природа, Христос е объркан и изпълнен със страх и ужас. Той умолява Господ да го отмине горчивата чаша на страданията, но от небето се спуска ангел (тук той е наречен Серафим), който го подкрепя в решимостта да се пожертва за спасението на човечеството и му предрича велика слава за вечни времена. Христос се примирява с мисълта за мъченичеството и смъртта. В този момент се появяват въоръжени воини, предвождани от предателя Юда. Апостол Петър се опитва да защити Учителя, но Христос, покорен на съдбата, му нарежда да прибере меча в ножницата и поема пътя към мъченията и разпятието. Самите мъки тук не са показани, за тях не се говори много. Творбата завършва с хор на ангелите, които пеят благодарствена и прославяща песен – т.е. всичко завършва с духовен триумф.

Ораторията "Христос на маслиновата планина" е едночастна, но съдържа редица номера, арии, ансамбли и хорове. Стилът ѝ е чисто театрален, в него няма никакви белези от църковната музика от онова време, но всъщност това не е било и необходимо, тъй като ораторията се е изпълнявала на концерт. В разрез с многовековната традиция , която изисква думите на Христос да се изпълняват от нисък мъжки глас (бас), тук партията на Иисус е поверена на тенор. Изборът на по-висок и подвижен глас позволява на композитора да насити партията с особена емоционална изразителност. Бетовен твърди, че е написал произведението само за две седмици, но това може би е леко преувеличено. Възможно е за две седмици да е била написана самата партитура, а работата по ескизите да е започнала доста по-рано (все пак Бетовен не е вокален композитор, на него винаги по-лесно му се е отдавало да пише инструментална музика, а и това е първият му опит в този жанр, който, както се вижда, остава и последен!). Премиерата е на 5 април 1803 в Театър Ан дер Вин и е посрещната с доста противоречиви отзиви. Критиците осъждат текста, намирайки го за груб и безпомощен, на места дори смешен и нелеп, но като цяло хвалят музиката, макар и доста предпазливо. Бетовен явно се е съобразил с тяхната оценка, защото година по-късно нанася известни корекции и прави нова редакция. Приживе ораторията е била доста често изпълнявана във Виена и в други градове и страни. Днес тя се радва на голяма почит, а финалният ѝ хор – "Welten singen..." е особено популярен и се изпълнява често под заглавието "Алелуя" от редица църковни, гимназиални и колежански хорове.

Концертът се излъчва директно по програма "Христо Ботев".

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

В Бургас предстои най-мащабното хип-хоп събитие за лятото

"Егаси феста"! Вие какво се смеете? Точно така се нарича най-мащабното хип-хоп събитие за лято 2025-та в България. Третото издание обещава да превърне Морската гара в Бургас в епицентър на черните ритми. Експлозивна комбинация от рап, живи инструменти и танци – истинско шоу без аналог с легендарни имена от 90-те и 2000-те. То събира над 20..

публикувано на 11.08.25 в 10:41

Спомен за българския бас Емил Желев

В предаването "Български изпълнители" на 11 август 2025 ще си спомним за един талантлив български певец, чийто глас звучи вече само от архивните записи, тъй като през 2022 неговият земен път приключва.  Предаването е посветено на баса Емил Желев. Той завършва Държавната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" в класа на проф. Благовеста..

публикувано на 10.08.25 в 10:05

Музиката: възможна за всички

За първи път в България и на Балканите haptic костюми правят някои от големите концерти тази година (на Dream Theater, Guns N’ Roses и Robbie Williams, и фестивала Hills of Rock) достъпни за хора с увреден слух, които могат да изпитат енергията на музиката с тялото си. Музиката е универсален език, който обединява, вдъхновява и вълнува. Но..

публикувано на 10.08.25 в 09:35

Банско посреща джаз импровизациите на Ангел Демирев

Музикалният редактор Албена Велева се включи по телефон от Банско, за да сподели впечатления и да очертае акцентите в програмата на джаз фестивала, който ще продължи до 10 август. По думите ѝ, днес е осмият ден от събитието, което събира любители на джаза от цялата страна и предлага богата палитра от стилове и изпълнители. Велева разказа, че..

обновено на 08.08.25 в 12:08
Стоян Янкулов-Стунджи, Мирослав Иванов, Калоян Куманов

"Какво се случва" на Банско джаз фестивал, 2025

За първи път в историята си и за всеобща радост, тази година Банско джаз фестивал продължава 10 дни. В 28-oто му издание от 1 до 10 август участват близо 200 български и световни джаз изпълнители, включително от САЩ, Япония, Канада, Франция и Швеция. Джаз академията на фестивала вече носи името на Милчо Левиев. В града звучи музика от три..

публикувано на 08.08.25 в 09:12