Със задължителната уговорка, че всяко обобщение опростява картината, си позволяваме въпроса заради общото впечатление за лутане между отдавна остарели представи и напиращи с главоломна скорост социални, информационни и технически новости. Първото очевидно разминаване е между прокламираните на управленско и нормативно равнище съвременни виждания за ролята на учителите, целите на образованието и начините за постигането им и реалностите на съществуващите учебни програми, единни стандарти за преподаване и оценяване и стил на общуване в системата на средното образование. Еднопосочната комуникация в познатия командно-административен стил не предполага инициативност, свобода и отговорност нито на училищата, нито на учителите.
Самите учители като че ли не виждат себе си като свободни и ценни личности, готови да излязат или дори да се опълчат срещу канона, ако той не е полезен за техните ученици. Очакването за висок обществен престиж и будителски ореол на учителите е несъвместимо с безпрекословната изпълнителност, граничеща с послушание, което явно се схваща като служба на обществото. Самото общество все още не е дало ясен знак, че образованието и неговите главни герои – учителите – са ценни за него, въпреки повишените инвестиции в заплати и материална среда. Така простият наглед въпрос каква е ролята и функцията на учителя днес няма прост и единствен отговор. А може би и не е необходим. Това, с което обаче няма как да не се съгласим е, че учителят е носител и възпитател на ценности.
Чуйте какво мислят по темата Васил Лозанов, учител и заместник-директор на Испанската гимназия в София, д-р Веселина Качакова, гл. ас. в Института по философия и социология на БАН и Милена Ленева, основателка на фондация "Темпо“.
Снимка – Радио Видин
Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в..
Има теми и дялове от науката за езика, които не са често предмет на разговор дори в предаването "За думите". Не за друго, а защото е много трудно да бъдат "преведени" на достъпен за нас, неспециалистите, език. Такава област безспорно е компютърната лингвистика, иначе казано, обработката на естествения език така, че да може да бъде анализиран и..
Когато бях малка, в научнопопулярно списание (може би "Космос"), прочетох за антигравитационния хълм в Салала. Тогава султанатът Оман ми се струваше толкова невъобразимо далечен и екзотичен! Щом имах възможност да посетя тази държава, освен Руб Ал Хали, втората по големина пустиня в света след Сахара, бях много ентусиазирана да видя това магнетично..
Целебната сила на вълшебната приказка не е мит, осъзнали са го психотерапевтите от Фройд насам, особено Юнг, който насочва вниманието към архетипите в общочовешкото психическо функциониране. Още оттогава вълшебната приказка е част от професионалния психоаналитичен и терапевтичен арсенал. "Приказката е мост между съзнаваното и несъзнаваното… ние..
Малко повече от 80 стихотворения, няколко писма – до Мина, до Дора Габе, предсмъртните писма на поета до д-р Кръстев и Тодор Александров и част от автобиографията, която той диктува на Владимир Василев, са включени в двуезично издание, излязло наскоро във Франция. Избраното заглавие е на поетичната антология "Подир сенките на облаците", съставена от..
България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо..
В Националната библиотека се откриват две изложби, с които се отбелязват 1140 години от успението на св. Методий . Част от експонатите в "Азбука и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
