Ако го попитате, ще ви каже, че работата на режисьора е сходна с тази на диригента – той не свири, но налага начина, по който се интерпретира дадено произведение. Неслучайно основата му задача като режисьор на достойния дебют, какъвто всъщност се явява "Изкуството да падаш", е да интерпретира сценария по възможно най-честния според собствената му измерителната система начин. Орлин Милчев и екипът му не поднасят подсладители, а сервират ястието добре сготвено и характерно за всеки вкус. Причината е много проста – всичко в него е истинско, дори играта. Едва ли някой може да очаква друго, когато събереш в един филм актьори като Александра Сърчеджиева, Ивайло Христов, Валери Йорданов и Иван Бърнев, а и наложени вече млади таланти като Елена Замяркова, Димитър Николов и Мартина Троанска. Зад камерата е Емил Христов и това е казва повече от много думи.
Киното е резюме на живота. За известен период от време то ни разказа есенцията на това кои сме, къде сме и защо сме такива. Защо светът е това, което познаваме, или точно обратното – защо е всичко онова, което не искаме понякога. И ако сме достатъчно схватливи, можем и да прозрем тези въпроси. Точно по този начин филмът на Орлин Милчев ни припомня същността на киното и респективно на живота. Този, който всъщност сами избираме да живеем. Този, в който да падаш означава повече, отколкото да се изправяш. И то само защото те учи, че ако има нещо на този свят, от което не бива да се отказваш, това си самият ти.
Ние, хората, сме саморазрушителни и противоречиви, но всеки, който е осъзнал, че най-важните битки в личния си свят водим първо със самите себе си, е една крачка напред в този и всеки друг живот. И така, докато израстваме с филма – повече такива, каквито искаме да бъдем, и по-малко такива, каквито другите ни казват, че трябва да сме – той ни разкрива пътя на диалога – вътрешния и този с околните. Защото сме родени сами, но сме създадени да живеем в компания. Първата, с която се срещаме, е поколенческа и е моделът, който предопределя същото това Аз, което се стремим да бъдем.
"Изкуството да падаш" е правенето на българско кино буквално", каза режисьорът, познат и като рапъра Атила, който знае стойността на думите. Според него филмът му е социален коментар на обстановката, в която се намираме, а и на времето, в което еднолично се поставяме. Коментар, който обаче не сочи с пръст и не се налага, а само ти шепти от екрана. Ако се сетиш, ще усетиш. Ясно е, че "Изкуството да падаш" се занимава с диалога между поколенията и в това се крие най-голямата му сила, но Орлин е на мнение и че колкото повече този диалог съществува, толкова повече българското кино ще върви напред.
Разговорът с режисьора съдържа много явни въпроси за живота и нашето мнение за него, зад което често обичаме да се крием, и много скрита философия за любовта, времето и киното, което всъщност искаме да гледаме. За искреността, от която се нуждаем както на екрана, така и в общуването си. За легенди като Бела Тар, които знаят как да ни припомнят това, и за щастливия край, който никой не ни е обещал, независимо колко ни се иска да е така. За живеенето, което започва точно тогава, когато си мислиш, че си постигнал баланс. За виждането на другия, когато си погледнал първо в себе си.
Чуйте всичко това в звуковия файл, заслужава си!
В Столична библиотека, Американски център, се състоя паметна вечер по случай 110 години от рождението на писателя и кинодраматург Павел Вежинов. Премиерно бяха представени неиздаваните от преди 80 години две дебютни негови книги с разкази под авторската му редакция "Улица без паваж. Дни и вечери", деветото издание на "Нощем с белите коне" и "Павел..
Галерия "Стубел " представя избрани творби на Спартак Дерменджиев. Всъщност подбраната колекция, изградена като своеобразно работно ателие на артиста, отбелязва негова годишнина – тази година той навършва 70 години. Изложбата се нарича "Близо до сърцето" и включва портретни рисунки и колекция от скулптури на големи български интелектуалци –..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..
"Моите истории" се наричат двата тома, които Георги Борисов представя тази вечер в Софийската градска художествена галерия. Те обхващат дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година. Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои стихотворения, мисли и наблюдения, философски есета..
Кураторът Иво Милев и фотографът Стефан Н. Щерев започват изследователски проект, който представя творчеството на видния европейски скулптор Михайло Парашчук , посветил живота си на България. Документалната изложба "По следите на Михайло Парашчук ", с материали от Държавна агенция "Архиви" и съвременни фотографии на..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg