Ако го попитате, ще ви каже, че работата на режисьора е сходна с тази на диригента – той не свири, но налага начина, по който се интерпретира дадено произведение. Неслучайно основата му задача като режисьор на достойния дебют, какъвто всъщност се явява "Изкуството да падаш", е да интерпретира сценария по възможно най-честния според собствената му измерителната система начин. Орлин Милчев и екипът му не поднасят подсладители, а сервират ястието добре сготвено и характерно за всеки вкус. Причината е много проста – всичко в него е истинско, дори играта. Едва ли някой може да очаква друго, когато събереш в един филм актьори като Александра Сърчеджиева, Ивайло Христов, Валери Йорданов и Иван Бърнев, а и наложени вече млади таланти като Елена Замяркова, Димитър Николов и Мартина Троанска. Зад камерата е Емил Христов и това е казва повече от много думи.
Киното е резюме на живота. За известен период от време то ни разказа есенцията на това кои сме, къде сме и защо сме такива. Защо светът е това, което познаваме, или точно обратното – защо е всичко онова, което не искаме понякога. И ако сме достатъчно схватливи, можем и да прозрем тези въпроси. Точно по този начин филмът на Орлин Милчев ни припомня същността на киното и респективно на живота. Този, който всъщност сами избираме да живеем. Този, в който да падаш означава повече, отколкото да се изправяш. И то само защото те учи, че ако има нещо на този свят, от което не бива да се отказваш, това си самият ти.
Ние, хората, сме саморазрушителни и противоречиви, но всеки, който е осъзнал, че най-важните битки в личния си свят водим първо със самите себе си, е една крачка напред в този и всеки друг живот. И така, докато израстваме с филма – повече такива, каквито искаме да бъдем, и по-малко такива, каквито другите ни казват, че трябва да сме – той ни разкрива пътя на диалога – вътрешния и този с околните. Защото сме родени сами, но сме създадени да живеем в компания. Първата, с която се срещаме, е поколенческа и е моделът, който предопределя същото това Аз, което се стремим да бъдем.
"Изкуството да падаш" е правенето на българско кино буквално", каза режисьорът, познат и като рапъра Атила, който знае стойността на думите. Според него филмът му е социален коментар на обстановката, в която се намираме, а и на времето, в което еднолично се поставяме. Коментар, който обаче не сочи с пръст и не се налага, а само ти шепти от екрана. Ако се сетиш, ще усетиш. Ясно е, че "Изкуството да падаш" се занимава с диалога между поколенията и в това се крие най-голямата му сила, но Орлин е на мнение и че колкото повече този диалог съществува, толкова повече българското кино ще върви напред.
Разговорът с режисьора съдържа много явни въпроси за живота и нашето мнение за него, зад което често обичаме да се крием, и много скрита философия за любовта, времето и киното, което всъщност искаме да гледаме. За искреността, от която се нуждаем както на екрана, така и в общуването си. За легенди като Бела Тар, които знаят как да ни припомнят това, и за щастливия край, който никой не ни е обещал, независимо колко ни се иска да е така. За живеенето, което започва точно тогава, когато си мислиш, че си постигнал баланс. За виждането на другия, когато си погледнал първо в себе си.
Чуйте всичко това в звуковия файл, заслужава си!
Това е първият от серия броеве на предаването, посветени на полската литература. Пилотното издание на рубриката "На фокус: Полша" разказва за литературоведката и преводачка Ванда Смоховска. Литературоведката и преводачка професор Ванда Смоховска-Петрова (1919-2011) – полякинята, емигрирала в България по време на Втората световна война, която посвещава..
"Аз съм тук" е проект за достъп до изкуство на възрастни хора, който отбелязва една година от съществуването си с усещане за смисъл и битка за държавна подкрепа. В рамките на проекта хора на възраст над 60 години получават възможност за курсове по латино, бални и народни танци, както и часове по оздравителна гимнастика. Първоначалното финансиране идва..
"В памет" е изложбата, посветена на кинорежисьора Николай Волев, и включва негови картини и фотографии. Ще бъде открита на 11 февруари от 17.30 часа във фоайето на Театър "Сълза и смях" . В изложбата, освен картини и фотографии на Николай Волев, публиката може да види картини на Влади Въргала, Петя Миладинова, Силвия Генова, Петър Георгиев-Рей, Ники..
Ropotamo CO е музикален колектив със седалище в София, който включва местни и международни музиканти, страстни аматьори и професионалисти в изследването на звука. Занимават се с експериментална музика. Симоне Чивитило от групата, казва, че тя често е вдъхновена от филмова музика и е подходящо да се слушат на път. Всеки в групата си мени..
Писателят Николай Табаков е завършил специалност " Българска филология " в СУ " Св. Климент Охридски " . Създател и управител е на издателска къща " Анубис " , спечелила сертификат " Златна книга " за принос в развитието на българската култура през 2010 г. Автор е на романи и разкази. Книгите му са издавани на сръбски, руски и..
Луиза Селло е определяна от New York Concert Review като музикант със "завладяваща страст и спонтанно пеене, с брилянтна техника, отличен контрол на..
Соня Йончева и продуцентската ѝ компания SY11 Events организират "Опералия" в София през есента. Конкурсът "Опералия" за света на класическата музика е..
Дали и как изгнанието се отразява върху творчеството на известни композитори, които са преживели напускането на родината си? На този общ въпрос отговаря..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg