Паисий Хилендарски e първият, който споменава Кокалянски Урвич в своята "История славянобългарска". А още през 1965 година български археолози започват да проявяват интерес към руините на късно средновековната крепост. Нейните останки са надвиснали над стръмния бряг над река Искър в Лозенската планина, на двайсетина километра от столицата, по пътя за град Самоков. Намерени са доказателства, че хълмът е бил обитаван много преди построяването на крепостта - фрагменти от битова керамика от ранножелязната епоха, късножелязната епоха и от класическата Античност.
Проф. Димитър Овчаров осъществява първите археологически разкопки на Цитаделата. По-късно, през отминалите години, продължава проучването на този археологически обект от проф. дин Николай Овчаров и доц. д-р Бони Петрунова. А от 2017 г. работата по изследването на останките на Кокалянски Урвич, финансирано и до днес от Министерството на културата и Националния исторически музей, се осъществява под ръководството на младите археолози Филип Петрунов, от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките, и Виолина Кирякова, от Националния исторически музей.През 1969 г. е разкрита част от църква,която е била разположена почти в центъра на крепостта и оградена от крепостните стени. Приема се, че е посветена на св. Илия, анейните стенописи, това се разбира от намерените фрагменти, са изографисвани многократно на стените ѝ по различно време. В притвора на църквата са открити 18 сребърни аспри на цар Иван Александър (1331-1371).
Отделно от църквата, в обширно пространство до нея, са разкрити магерница (кухня) и свързаната с нея трапезария. Според археолозите това допълва представата за съществувалия някога комплекс от сгради, свързан с действащ късносредновековен манастир… Намерени са и останки от жилищна сграда – къща с огнище, в което са се преработвали железни руди и се е добивало желязо, в която битовите дейности и работният процес са се случвали на едно и също място.
Според Филип Петрунов на това място е имало самоков, вероятно един от 50-те, които са действали през 13 - 14 и 15 - 17 в. по цялото протежение на р. Искър.Според него направените открития на Цитаделата потвърждават описаното от Паисий в "История славянобългарска", как "седем години стоял цар Шишман в Средец и покрай Искър. Имал манастир Урвич със силна крепост…".
Много от намерените на Кокалянски Урвич артефакти, както и ценни предмети от сребро, бронз, желязо и керамика, сред тях и 28 монети, могат да се видят в редица експозиции в някои столични музеи. В Регионалния исторически музей - София има експозиция с находки от миналогодишните проучвания. В Националния исторически музей са изложени стенописи от църквата "Св. Илия", намерени в резултат от проучванията на проф. Николай Овчаров. В Националния военно-исторически музей също има постоянна експозиция с находки от Кокалянския Урвич. Един от най-оригиналните експонати в постоянната експозиция на НАИМ-БАН, е уникален булчински накит от злато и сребро, с инкрустирани цветни стъкла, за който също се предполага, че е от Кокалянски Урвич. Неговата история също е не по-малко интересна – откупен е от колекционер от Великобритания и върнат у нас.
Много са и легендите и народните предания за съществуването и отбраната на крепостта. Ето какво се разказва в една от народните песни за един от не много известните български владетели – цар Ясен:
Цар Ясен вино пиеше, у село, у Кокаляне.
Прошетнала се девойка, хубава мома германка,
воз река Искър излезна – на камик, на просеченик,
па се девойка провикна:
– Царю Ясене, Ясене,
ти седиш вино да пиеш у село, у Кокаляне,
град Урвич турци разбиха,
царица ти залюбиха и от Урвич я грабнаха!
(Народна песен от с. Железница)
През 2008 г. е разработен съвместен проект на НАИМ-БАН и Столична община, по програма "Култура": "Урвич - последната крепост на Шишмановци". С изпълнението на този проект се отдава дължимото внимание не само усилията за задълбоченото проучване и облагородяване на Кокалянски Урвич, но и се популяризира и прави връзка с 1200 годишнината от присъединяването на Сердика към България, от Крум през 709 година. Крепостта е със статут на паметник на културата от национално значение, в категорията "недвижими паметници с видими архитектурни останки".
За да разкажат за най-новите разкрития на територията на Цитаделата Урвич, в това предаване гости бяха археологът Филип Петрунов от Националния археологически институт с музей към БАН и художникът-реставратор Илия Николов от Института за етнология и фолклористика с музей към БАН.
Повече информация за Кокалянски Урвич е публикувана на сайта на крепостта.
Започва седмото издание на Международния фестивал на музиката и изкуствата Jam on the River. Мотото на форума тази година е "Свободата е култура". Сред участниците са Плевенската филхармония, Йордан Камджалов, Вероника Тодорова, Атанас Маринов, Минко Ламбов и Цветан Недялков. Началото на фестивала ще бъде на 30 юли в двора на Основно училище..
Дипломатът, филантроп и колекционер Гауденц Руф дари на Националната галерия произведения от личната си колекция. В изложбата "Изкуството да колекционираш време" са включени всичките творби от дарението. Експозицията показва 21 автори – 12 българи и 9 чужденци. Присъствието на автори от България, Сърбия и Черна гора говори за регионален..
Култовото предаване "И ловец съм, и рибар съм" тази неделя въвлича многобройната си вярна публика в интересен разговор за природата, за вечната тайна – и явна конкуренция между ловци и рибари, но и за литературата! Защото гост и събеседник е Лъчезар Воденичаров, познат на читателите си като Воден Чаиров. Ловец, рибар, кучкар, инженер, но и..
В рубриката "Културен отпечатък" на Terra Култура фаготистът Георги Шашиков сподели своята вдъхновяваща история – история, в която музиката не е просто професия, а съдба и начин на общуване. Макар и малко познат у нас, Шашиков е истинска звезда в Япония – страна, която вече близо две десетилетия нарича свой дом. Георги Шашиков започва..
"Озарена съм и благодарна за даровете, който се леят за мисията "Словото за Мир". Творческите проявления на Словото са наистина семена, които се множат, когато сме спокойни, добри и отворени за светлината във всеки човек" – с такива думи се обръща към приятелите си художничката Мира Копанаров. От 18 години тя живее и твори в Канада. "Много..
От 21 до 30 юли продължава тазгодишното издание на Седмицата на италианската култура в Държавен културен институт "Културен център Двореца" в Балчик...
Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета..
Вече обмисляме 11-ото издание на нашия арт фестивал в Израел и дано да е под мирно небе – изрази надежда Весела Райчинова – журналист, продуцент, поетеса,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg