Емил Табаков е един от най-изтъкнатите и ярки български музиканти на нашето време, за когото с основание може да се каже, че музиката е неговият живот, а животът му – музика. Неслучайно самият той неведнъж е заявявал и днес убедено продължава да твърди, че в този си живот може да прави, при това най-добре, само едно – да твори музика. Музика, излязла изпод изключително плодовитото му перо и музика, сътворена от най-големите майстори на отминалите епохи до днес, прозвучала по изящен и точен, във всяко отношение, начин под диригентската му палка с ръководените от него състави у нас и отвъд пределите на България.
Началото на музикалния път на Емил Табаков може да се асоциира със своеобразен сюжет, в който ролята на добрия орисник изпълнява виолистът Любен Господинов – близък роднина на семейството, който открива и оценява таланта на 10-годишния тогава Табаков и започва да го занимава с музика, при това не само като инструменталист, но, по думите на самия маестро, запалва у него и искрата на любовта към композиторското перо, като озвучава лично с виолата си първите му композиционни опити. Затова не е чудно, че някои от най-проникновените и известни творби на Емил Табаков са написани именно за виола – като "Вокализ" за виола и камерен оркестър, Концерт за виола и Соната за виола и контрабас.
А контрабасът от своя страна е инструментът, с който Табаков поема по пътя на професионалното музикално обучение, и който му носи и първите успехи на конкурсния подиум – през 1964 и 1969 г., в качеството си на контрабасист, младият музикант става лауреат на Общобългарското състезание за певци и инструменталисти, а в музикалната академия негов учител е доайенът на българската контрабасова школа, големият музикант проф. Тодор Тошев.
Композиторското перо също отдава дължимото на контрабаса и още като студент Емил Табаков създава някои от най-известните си произведения за този инструмент: "Мотиви" за соло контрабас (1968), станали репертоарна творба за контрабасистите-виртуози, при това не само в България, а година по-късно – 1969 г. се появява и "Ламенто" за 12 контрабаса, в което вече се долавят първите щрихи на бъдещия симфоничен стил на композитора.
Като композитор Емил Табаков предпочита крупните форми, макар че не липсват и образци в музикалната миниатюра. Жанровият му диапазон е широк: инструментални концерти, вокална, вокално-инструментална, камерна и симфонична музика, както и музикално-сценични творби. В музикалния му език се долавя националната звучност, което не е случайно – негов учител по композиция в музикалната академия е българският класик Марин Големинов. Много произведения на Табаков са отличени с призове от различни музикални форуми, изпълнявани са в Европа, Америка и Азия и са записани от редица световни звукозаписни компании.
В областта на дирижирането Емил Табаков има щастието да черпи опит и да се обучава в класа на големия български диригент проф. Влади Симеонов, а талантът му е оценен през 1977 г., когато печели Международния конкурс за млади диригенти "Николай Малко" в Копенхаген. Но влечението му към диригентската палка се проявява още в музикалното училище на родния му град Русе. За своите първи стъпки в това поприще маестро Табаков споделя:
Като диригент Емил Табаков работи с най-добрите български състави: Камерен ансамбъл "Софийски солисти", Софийската филхармония и Симфоничния оркестър на БНР. Ръководил е и филхармоничния оркестър на Белград и симфоничния оркестър на университета "Билкент" - Анкара, канен е като гост диригент на оркестри в Бразилия, САЩ, Германия, Франция, Япония, Южна Корея. Един от ярките върхове в диригентската му практика са интегралните записи на симфониите на Густав Малер, Дмитрий Шостакович, Йоханес Брамс и Александър Скрябин, както и увертюрите на Брамс и клавирните концерти на Бетовен. Със Софийската филхармония осъществява големи концертни турнета в Европа, Азия, Северна и Южна Америка.
Композирането и дирижирането – двете начала в професионалното и жизнено битие на маестро Емил Табаков получават заслужено внимание в две поредни издания на предаването "Студио "Музика" на програма "Христо Ботев". В първия епизод от срещата ни с личността и изкуството на Емил Табаков на 15 ноември, вторник, от 19.30 ч. основен акцент е амплоато му на композитор. Заедно с разказа на маестро Табаков за първите му стъпки в голямото изкуство и работата му като създател и интерпретатор на собствена музика, в предаването звучат и избрани опуси от мащабното му композиторско творчество.
Снимки: Василка Балева, emiltabakov.com
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg