Посветил се на това да докаже, че българският език е и винаги ще бъде език на киното, Драгомир Шолев не спира да създава стойностни провокации, които припомнят на зрителите, че родното ни седмо изкуство е част от техния интерес. Последната провокация на режисьора носи името "Рибена кост“ и разказва десет житейски истории, докато рисува сюжета на една обща съдба.
Плаж, море, слънце и приятен бриз те отнасят в мечти. Трудно нещо би могло да те накара да не чувстваш блаженство. Но точно като на кино, именно филмът измества фокуса от утопията към абсурдността на реалния живот, където човек може да се огледа в окото на умрял делфин, за да прозре безсилието на местната власт и съществуването на хората, пуснали се по течението. Делфинът е достигал брега мъртъв, а хората са потънали живи в бездната на държавната система. Концесионер посреща последствията, а всички огледали се в делфина, който всъщност не е риба, бавно, но сигурно доказват, че отдавна сме стигнали костта.
Един филм, десет истории, нужно чувство за хумор, социален коментар с мярка, добра актьорска игра, дори на тези, които са чиста форма натуршчици, вкусни и точни думи и заслужени зрители. Неслучайно "Рибена кост“ е удостоен с наградата на Съюза на българските филмови дейци за най-добър филм на фестивала "Златна роза“ 2021. Получи и наградата за операторско майсторство за работата на Ненад Бороевич.
Третият пълнометражен филм на Драго Шолев се базира на действителни събития и отново повдига въпросите за абсурдността на съвремието, подобно на "Подслон“ и "Прасето“. За да постигне това, режисьорът просто си представя хората, на които говори. Онзи единствен зрител, който е близък до него, разбира го и е готов да навлезе в дълбочината на историята. Силата на идентичността намира място в киното на Шолев, както и времето, което – независимо къде ни отвежда и за какво ни разказва – винаги ни среща с интерпретацията ни за нашето днес.
За всичко това и още много режисьорът и сценарист на "Рибена кост" Драгомир Шолев говори в часа на "Кино с думи“. Чуйте го в звуковия файл.
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg