От няколко месеца Лиляна Атанасова от град Хасково официално произвежда трахана. Казвам официално, защото неофициално тя произвежда трахана още от раждането на детето си преди няколко години. А съвсем неофициално – траханата е част от детството и спомените на Лиляна, които тя иска да възроди и да предаде на детето си.
Връзката с традициите, следователно, е много важна за Лиляна и тя настоява, че хората в нейния край, пък и в цяла България, могат и трябва да се върнат към забравените местни и традиционни вкусове. Лиляна вече не е пионер с това си желание – все повече хора в България, пък и по света, се връщат към традиционните вкусове от детството си.
Чудесен пример за това е завръщането към традиционната в Замбия закуска или разядка kinaki или kikanda, приготвяна от луковиците на тревистите орхидеи, растящи в този край на Африка, в комбинация със смлени фъстъци и люти чушки. Традицията се завръща до такава степен, че на рафтовете в магазините в Замбия може да бъде намерена kikanda, а също така е въпрос на чест съпругата да може да приготвя това ястие в семейството си.
Дали е въпрос на чест за Лиляна, че може и прави трахана? Според мен за нея е далеч по-важно, че детето ѝ може да я опита, още повече, че траханата се прави с квас, следователно има големи ползи за всеки организъм. От няколко месеца Лиляна, с помощта на съпруга си Атанас, приготвя трахана в малък цех в Хасково и търси място за своя продукт на местни фермерски пазари.
Какво още дава и изисква траханата – чуйте в звуковия файл.
Снимка – личен архив
Тракийския университет има свое учебно стопанство, което се развива и расте в последните години. Това стопанство от своя страна има и малка мандра, която произвежда различни видове сирене и кашкавал. Стопанството е затворило цикъла на производство, тоест произвежда храната за животните си, но тъй като това е на практика градско стопанство, няма..
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
