Един природен феномен – Белоградчишки скали, направи още по-популярен град Белоградчик, когато на тези причудливи скални образувания беше отредено 77 място, сред 260 природни обекта, в конкурс през 2009 г. за определяне на новите 7 природни чудеса на света. Белоградчишките скали се разпростират на приблизително 30 км дължина, до 5 км ширина и до 200 м височина.
Белоградчик е забележителен с още интересни исторически паметници, като признат за най-значим е крепостта "Калето". Една от най-добре запазените крепости в страната и паметник на културата с национално значение.
Пещерата "Магура" се намира на 25 км от град Белоградчик. Тя е една от най-големите пещери в България, с приблизително два и половина километра обща дължина на откритите досега галерии. Пещерата е световноизвестна с галерията с повече от 700 изображения, оставени от праисторическия човек. Различават се ловни, митологични, ритуални сцени. В галерията, наречена "Светилището", е представен единственият цялостно запазен в пещерното изкуство от Европа годишен слънчев календар от късния енеолит.
Един от най-привлекателните обекти в града е Историческият музей, който се помещава в "Пановата къща" – друг паметник на културата. Музейната експозиция е богата и разнообразна. Експонатите са разпределени в няколко отдела – отдел "Археология" (археологически изследвания през годините – разкопки в пещера "Козарника", Римска пътна станция "Анище" и др.), отдел "История на България 15-19 в.", отдел "Художествен" и отдел "Природа". Във фонда на художествения отдел – Художествената галерия, са включени повече от 180 художествени произведения на живописта и графиката. Музеят притежава оригинални творби на Владимир Димитров - Майстора, Стоян Венев, Иван Христов, Анета Драгушан, Никола Манев, Георги Петров, Багит Бапишев…
По-голямата част от фонда е набиран чрез провеждащите се до 1989 година международни пленери по живопис. От месец май 2019 г., в една от залите на художествената галерия се помещава Салонът за наивистичното и интуитивно изкуство. Колекцията включва около триста живописни платна, рисунки и пластики на автори от много страни по света. Тази експозиция е единствената у нас.
За да разкаже повече за интересните музейни експонати и активната дейност на институцията, в предаването гостува Ивайло Крумов – археолог, директор на Историческия музей от 2018 г.
В разговора взе участие и Борис Николов – кмет на град Белоградчик. Той очаква в скоро време държавата да облекчи дейността на общините, като им даде възможност да получават лесно достъпно кредитиране, безлихвено, за да може те сами да организират финансирането на своите потребностите, особено в областта на културата – като атракции, подпомагане на дейността на музеите или реклама, свързана с тяхната дейност.
"Ние, като община, се стараем с всичко, което е в нашите правомощия и възможности, да помагаме на музея да работи и да се развива. Прави ми впечатление, че посещаемостта не е такава, каквато би трябвало да бъде. И това е и за България, не само за нашия музей – идват при нас стотици хиляди хора туристи, но малко посещават музея. Една от причините е, че ние, като собственици на тези дадености, недостатъчно ги рекламираме и правим необходимото, за да привличаме и обогатяваме познанията на нашите посетители.
Но, разбира се, тук имат вина и туроператорите, които осигуряват туристическия поток. В България, за съжаление, 30 години нямаме политика в областта на туризма. Липсата на държавна политика затруднява една малка община като нашата, с ограничени финансови възможности, да провежда каквато и да е сериозна рекламна дейност. Това може – със съдействието на държавата. За нас най-големият дефицит са атракциите, но няма как да финансираме такива неща. Това го правим с посещение на екскурзоводи, на туроператори – правим го почти без пари. Ако имахме и финансови възможности, резултатът щеше да бъде коренно различен. Още повече, че имаме такива дадености, които всички ги знаят. Но трябват пари ! Нали разбирате – всичко става с пари, с много пари." – сподели г-н Николов.
Днес (9 април) от 18:30 часа в Литературния клуб на Столична библиотека в поредицата "Преводач на месеца" ще гостува Рада Шарланджиева. Освен с преводаческа дейност, тя се занимава и с журналистика, есеистика и критика. По време на срещата с читатели нейния творчески облик ще представят проф. Михаил Неделчев, проф. Албена Бакрачева и доц. Йордан..
С премиера на спектакъла "Мъртвешки танц" от Аугуст Стриндберг ще посрещне публиката си на 10 април Драматичният театър "Адриана Будевска" в Бургас . Постановката по пиесата на големия шведски драматург е дело на Мария Генова. Младата режисьорка е победителка в първото издание на конкурса за абсолвенти, завършващи режисура за драматичен театър...
Автори от Добрич гостуваха с творческа вечер и литературно четене в Дом "Дора Габе" в София. Писателят Красимир Бачков, автор на сборниците "Някъде там" и "Разкази от този и онзи свят", и Петранка Божкова – поетеса и журналист, дългогодишен кореспондент от Добрич за БНР Радио Варна, представиха свои творби. Среща със столичната публика имаше и..
Преиздадоха " Джобен психотерапевт " на Сузана Макмахън Това е книга, помогнала на милиони хора в цял свят да разберат себе си и сами да си помогнат. Тя предлага отговори на въпроси, които за мнозина са жизненоважни, като се започне от "Кой съм аз?" и "Какъв е смисълът на живота?", и се стигне до "Какво мога да контролирам?" и "Как да приема себе..
Живописецът и уебдизайнер Любомира Попова говори в "Нашият ден" за брандирането при създаване на културни събития – за следването или избягването на трендовете, за подходящите и неподходящи визуални елементи, за сложните и прости послания. "Съвременният творец е много по-свободен да бъде себе си, да изразява концепциите си по начина, по който..
Отиде си актьорът от Сатиричния театър Пламен Сираков. Той бе добър, усмихнат човек, благ и ненатрапчив. Познавах го от 1991 г., когато се срещнахме в..
Темата за литературата в учебната програма на децата ни тлее и периодично припламва в публичното пространство, подета от различни говорители, водени от..
Изложбата "Атон в рисунки и фотографии" на известния художник Андрей Янев и проф. Мирослав Дачев , която бе представена, под патронажа на президента..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg