Никола Порпора – майсторът на вокалната музика

Животът и творчеството на бароковия композитор Никола Порпора (1686-1768) попада във фокуса на предаването "Музика хисторика". Неаполитанецът е известен още приживе не само с композиторските си умения, но и като учител по пеене, а сред най-известните му ученици са кастратите Фаринели и Кафарели. Автор на над 50 опери, но и на оратории, кантати и малко количество инструментална музика, Порпора известно време преподава и на Йозеф Хайдн, който впоследствие казва, че от него е научил "истинските основи на композицията".

Като успешен вокален педагог Порпора разбира в дълбочина възможностите на гласа, затова в творчеството си се възползва до край от диапазона и гъвкавостта в колоратурните пасажи. Може да се каже, че той е един от основните композитори, създали тенденцията за силно украсената вокална линия. Съществува анекдот, че Порпора накарал ученика си Кафарели да пее едни и същи вокални упражнения в продължение на 5 години, като това свидетелства, че композиторът е поставял важен акцент върху овладяването на техниката – абсолютен контрол върху гласа, особено когато става дума за подвижността, динамиките и оцветяването. Неговата школа бива продължена от някои от учениците му, а солфежи, приписвани на Порпора, са издадени под различни форми и през XIX век.

През 40-те години на XVIII век Порпора започва работа в едно от известните венециански сиропиталища, които са подготвяли бедните и бездомни деца за музикалното поприще. Там композиторът поема ръководството над момичешкия хор, който преди постъпването му не е в особено добро състояние, но Порпора променя това с интензивни всекидневни репетиции. Както той сам пише в писмо от януари 1745 г.: "За да се сформира добър хор, са необходими много неща, но най-основното е наличието на резониращи гласове на момичета, които са решителни, готови да работят упорито и са умели инструменталисти".

На 6 декември (вторник) от 23 часа ви представяме живота и творчеството на Никола Порпора със записи от оперите "Германий в Германия" и "Полифемо", ораторията "Словото в плътта", сакралните произведения Credidi propterи Gloria и Синфония за соло виолончело, струнни и басо континуо в До мажор.