Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В Лиеж поставиха непознатата опера "Алзира" от Джузепе Верди

Снимка: J. Berger - ORW-Liège

В поредица от пет спектакъла Кралската опера на Валония представи изключително рядко играната ранна опера на Джузепе Верди "Алзира". Творбата досега не е играна в Лиеж.

Съдбата не е много благосклонна към осмата опера на италианския майстор. След първото ѝ изпълнение в театър "Сан Карло" в Неапол през 1845 г. и няколко продукции в Италия, "Алзира" изчезва напълно от сцените за повече от сто години. Творбата се завръща едва през 1967 г. в Римската опера с участието на бележитата румънска певица Вирджиния Дзеани в главната роля. За трудната участ на операта допринасят и думите на самия Верди, споделени в писмо до графиня Негрони. Споменавайки "Алзира" той отсича: "О, тази е наистина много лоша".


След като посетих спектакъла на 3 декември, не бих казал, че творбата се отличава много от други ранни опери на Верди като например "Битката при Леняно" или "Разбойници" – с характерната строга номерна структура и ярък личен конфликт, протичащ на фона на историческо събитие. Вероятно липсва запомнящ се хитов момент. Операта също така е доста кратка и трае едва час и половина.

Либретистът Салваторе Камарано свежда литературния първоизточник – пиесата "Алзира" на Волтер, до класическия оперен триъгълник като притъпява значително политическия конфликт. Историческият контекст е екзотичното Перу от XVI век – испанските колонизатори са завладели страната с цената на кръвопролития. Местните инки защитават родината си и се борят за всяка педя земя. Личният конфликт включва испанския губернатор Гусмано, който въпреки успехите на бойното поле напразно се опитва да спечели любовта на перуанската принцеса Алзира, чието сърце принадлежи на бунтовния инка Заморо.


Постановката в Лиеж бе осъществена от перуанския режисьор Жан Пиер Гамара, тя вече бе играна в Националния театър в Лима преди две години. Гамара прави връзка между любовната драма, покоряването на земята на инките от испанците и военните режими през XX век. Абстрактният декор и костюми – дело на Лоренцо Албани, са от различни епохи и подкрепят универсалния режисьорски прочит. Действието протича основно върху къс перуанска земя, обградена от железни вериги. Постановка, изградена с пестеливи изразни средства, на моменти статична, но даваща възможност на зрителя да се съсредоточи върху интригата и музиката на Верди.


От изпълнителския състав се открои Лучано Ганчи като Заморо. Италианският тенор притежава щедра гласова природа и пя с качествен, наситен, богат вокал. Ганчи впечатли с красива, нюансирана линия в каватините на двете арии. Височините на тенора бяха широки и убедителни и певецът взриви залата със стретата от арията във второ действие – Заморо се втурва да спаси любимата си от ръцете на тирана. Тази сцена ми напомни силно за стретата на Манрико от "Трубадур".


Централната роля на Алзира носи характерните белези на Вердиева героиня. Тя е особено близка с Леонора от "Трубадур" – Алзира също е принудена да встъпи в брак с мъж, който не обича, за да спаси любимия си от екзекуция. Италианката Франческа Дото се запомни с млад, свеж, интересен глас, притежаващ пробивност и способност да създава драматични акценти. Певицата има хубава фигура и завладяващо сценично присъствие. Верди създава партията на Алзира за по-лиричен глас в сравнение с повечето други героини от този период. Голямата ария от първо действие е великолепна, а кабалетата изисква солидна бравурна техника – Дото премина уверено през този труден пасаж. През 2016 г. сопраното се изяви като Виолета Валери от "Травиата" в Римската опера във впечатляващата постановка  на София Копола с великолепните костюми на Валентино.


Гусмано е отрицателният образ, който в по-голямата част на операта е жесток окупатор. На финала той изненадващо  проявява доброта и помилва Заморо. Баритонът Джовани Меони показа хубав Вердиев стил и наситен, тъмен вокал, в който според мен липсваше достатъчно цветово богатство. Особено вълнуваща бе предсмъртната ария на Гусмано в ансамблов съпровод - тази сцена предвещава знаменития финал на "Симон Боканегра".


Музиката на "Алзира" носи характерните черти на  ранните опери на Верди – стремителни патриотични хорове, героични тенорови стрети, виртуозни сопранови арии, задължителен ансамблов финал на първо действие. Операта има и интересна увертюра. Италианецът Джампаоло Бизанти ръководи блестящо спектакъла с голям патос, чувство за стил, драматична дълбочина. Темпата бяха енергични и стегнати. Диригентът майсторски изгради ансамбловите сцени. Запомних ефирното соло на струнните, описващи съня на Алзира. От началото на този сезон Джампаоло Бизанти пое поста на музикален директор на Операта в Лиеж, наследявайки сънародничката си Сперанца Скапучи. От 2016 до 2022 г. Бизанти бе главен диригент на Театър Петруцели в Бари.


Безспорно "Алзира" не е достатъчно шлифована творба в музикално и драматургично отношение. Но при по-внимателно слушане бихме открили посятите малки семена, от които ще пораснат бъдещите големи шедьоври на гениалния италиански майстор.

Снимки:  J. Berger - ORW-Liège

По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Шедьовър на Бритън на оперната сцена в Брюксел

Интригуващата, енигматична камерна опера на Бенджамин Бритън "Въртенето на винта" се игра през май в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Творбата се счита за един от шедьоврите в оперната литература, създадени след Втората световна война. Световната премиера на"Въртенето на винта" е през 1954 г. в театър "Ла Фениче" във Венеция, представена от..

публикувано на 19.05.24 в 08:15
The Crossover Trio и Теодосий Спасов

Теодосий Спасов и The Crossover Trio с нов музикален проект на българска сцена

На 18 май в рамките на SoFest Spring маестро Теодосий Спасов и гръцкото The Crossover Trio ще ни отведат на музикално пътешествие до Източното Средиземноморие и Балканите в Sofia Live Club. Виртуозният музикант превръща изпълненията си в необикновен синтез между традиционен фолклор и класически джаз, а гръцкото трио ще се включи с мелодии на..

публикувано на 18.05.24 в 08:25
Борис Христов  в ролята на хан Кончак в „Княз Игор”

Борис Христов като Галицки и Кончак в "Княз Игор" на Бородин

На 18 май преди 110 години е роден   Борис Христов . Избрахме запис от Златния фонд на БНР, който със сигурност ще изостри любопитството ви: "Княз Игор" от Бородин. Осъществен е през 1966 година в Париж с изцяло български състав. В ролите на Галицки и Кончак ще слушате Борис Христов. Това е период на върховно изпитание за великия певец. През 1964..

публикувано на 18.05.24 в 07:50
Станислав Почекански и Аделина Александрова в студиото на програма „Христо Ботев“

Станислав Почекански: Успехите на моите ученици са двигател, който ме кара да вървя напред

"Общуването с младите хора не само ме зарежда, но и ме обогатява – казва Станислав Почекански. Вече девет години той е Председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци, но освен това е и великолепен цугтромбонист и преподавател, който заслужено се гордее с постиженията на своите ученици от класа по камерна музика. – Със своя мироглед и..

публикувано на 17.05.24 в 15:45
Гергей Мадараш, гост-диригент

Томас Аунер и Гергей Мадараш в дебют със Симфоничния радиооркестър

Интригуваща и стилно подбрана програма предлага Симфоничният оркестър на Националното радио на 17 май, петък, от 19.00 часа , който ще бъде излъчен в пряко предаване на вълните на програма "Христо Ботев". Концертът в столичната зала "България" под надслов "Симфонични контрасти" под палката на унгарския гост-диригент Гергей Мадараш, който..

публикувано на 17.05.24 в 08:58