"Шиши" е едно от най-лошите неща, случвали се в българската медийна среда и в държавата

За втора година "КлинКлин", български сайт, който се финансира изцяло от дарения, организира конкурс за вредна журналистика "Златен Шиши", който вече е отворен за номинации. Калоян Константинов, главен редактор на "КлинКлин", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" кой през годините допринесе обществото да не вярва на българските журналисти и какви са лицата на лошата и вредна журналистика в България.

"Да погледнем към Иран, там има свобода на словото, но няма свобода на словото след това. Така е и у нас. Да, всеки може да каже каквото си поиска срещу премиер или когото и да е, но какво се случва след това, е големият въпрос – спират се финанси за медии, започват се проверки от разни мастити институции като НАП, прокурори и други на медии и журналисти, журналисти се привикват в прокуратурата, и вариантите са два. Или човек кляка, или кляка още повече. Въпросът е докъде го прави.

Едното клякане е по-височкото, при него журналистите просто спират да са толкова критични към властимащите бизнесмени, политици или други хора. Другото клякане – по-ниското – е, когато журналистите започнат да публикуват материали в полза на политици, бизнесмени и всякакви други и даже да ги хвали.

Най-ниското клякане, е това, което публикуваното от така наречените "медии" не отговаря на реалността – обиди, нападки срещу политически опоненти, изфабрикувани "истини".

Защо "Златен Шиши"

"Идеята ни дойде от "Златна малинка" – за лошо кино, и "Златен скункс" на "Господари на ефира". А "Шиши", всички знаем кой е "Шиши" – това е Делян Пеевски – медиен магнат, успял мъж, който е едно от най-лошите неща, случвали се в българската медийна среда и в държавата. Нямаше как просто да не е "Златен Шиши". Той е метафора за корупция, безразличие и безпринципност."

"Беззъбо интервю" и "публицистичен слугинаж"

Журналистическият слугинаж е нещо, правено нарочно, а беззъбото интервю е заради немощта на журналистите. Пример за журналистически слугинаж е наградата ни от миналата година за Любен Дилов-син с Бойко Борисов – този инженер, доктор, най-вече футболист. Това интервю не беше интервю, а пиар разговор, в който те му подават топката за воле, а той я забива директно във вратата на политическите си противници. Такива бяха и интервютата на сценаристите със Слави Трифонов, докато бяха в НС. Има и други такива интервюта, но абсолютно фрапиращо е при няколко конкретни партии – ГЕРБ, националистическите партии и ДПС, където, ако някой си позволи да им зададе малко по-неприятен въпрос, те, от ДПС, направо се карат на журналистите. Помним какво каза Карадайъ преди време: "Всички сме ДПС. И вие ще бъдете ДПС...".

"Усещате ли как затъвате с тези въпроси"

"За Борисов няма какво да мислим – той ни е ясен. Аз не поставям под съмнение професионалните качества на колегите от "Нова" обаче поставям под съмнение независимостта на "Нова телевизия". Защото, ако те наистина имаха тази свобода, водещата можеше да му каже – вие не усещате ли, че не знаете къде се намирате и че не може да държите такъв тон на журналисти. Такъв трябваше да бъде отговорът или въобще не трябваше да му вдигат телефона, защото, представяте ли си, аз дали мога да се обадя в сутрешния блок на "Нова" и те да ме включат в ефир с някаква реплика..."

Решението

"Много е просто – хората трябва да си плащат за журналистика. Ако някоя медия ни харесва, то ние трябва да си плащаме, за да имаме достъп до нея. Защото, когато човек не си плаща за дадена услуга, той не е потребител, а продукт на тази услуга. Когато ние не плащаме за качествена журналистика или култура, или хляб дори, ние няма как да очакваме, че то ще е хубаво. Журналистите трябва да живеят от нещо и да получават пари. Щом хората не си плащат за журналистика, кой остава да плаща – остават политиците, бизнесът и държавата под формата на проекти и субсидии. А тези неща често пъти са обвързани. Затова е такава ситуацията – тя е проста, но вина имаме всички ние."

Недоверие в журналистиката

"Човек като влезе в една пекарна и като си вземе хляб, той го плаща, нали? Но плаща само за този хляб, който му харесва. Не плаща и за кифлите или безглутеновото нещо, или за другите неща в пекарната. Затова, ако човек харесва дори само един автор в една медия, да плаща за всеки материал дори само по едно левче. Ако 20 000 човека прочетат и си платят за един качествен текст – журналистическо разследване или нещо друго, това е достатъчно. Медиите са важни, защото те оформят нашата реалност, те ни казват – този е добър, този е лош, тази политика е добра, а тази е лоша. 

Стигна се до недоверие в медиите, защото липсва истински пазарен принцип. Всичко сега е както при комунизма – където по изкуствен начин са поддържани и медии, и икономика, и образование, и политика, и банки, всичко. Днес кой прави медии, и банки, и политика. Хората с пари ги правят, а кои са хората с пари – бившите агенти на ДС, след тях мафиотите, които се създадоха, и те започват да овладяват всичко това. Чии бяха медиите в началото на прехода – техни. Делян Пеевски сега е един образ, но такива като него е имало и преди, след десет години със сигурност ще е някой друг."

Номинациите за наградите "Златен Шиши" ще бъдат събирани на адреса на сайта "КлинКлин" до края на 2022 година. 

Снимка – "КлинКлин"