Музиката е над стиловете

"Джаз+" бе единствената програма на чуждестранна обществена медия, официално поканена на срещата на испански артисти с чуждестранни фестивални програматори "Фламенко ñ". След като миналата година от Сан Себастиан ви представихме участници в "Джаз ñ" началото е с един от организаторите на двете събития – Фондацията на Испанското сдружение за авторски права SGAE. Китаристът Хосеми Кармона е неин музикален директор, но и един от "кръстниците" на "Джаз+". Дали за него дуендето във фламенкото е синоним на фийлинга в джаза? Още повече, неотдавна Хосеми гостува и във Второ студио на БНР заедно с басиста Хавиер Колина и свири еднакво добре фламенко-джаз и джаз-фламенко. Ето отговора му:

"И дуендето, и фийлингът, и груувът са вид комуникация на едно и също състояние. За мен това е състоянието, в което музикантът спира да мисли, същото се случва и със слушателя, не можеш да разбереш какво се случва. Нещо става с теб, което не можеш да контролираш. Като ми дойде дуендето казвам Оле."

Бандолеро

00:00 / 00:00

Изпълнение на Yeli, Josemi Carmona, Juan Perez и Bandolero

Не само с "Оле" посрещнахме и изпращахме в две последователни вечери в две различни формации един от най-добрите перкусионисти и майстори на кахона, Бандолеро. В гримьорната му сме с мадридския пианист Хуан Перес, с който свириха заедно и в когото открих нещо от ранния Завинул:

"Не само Завинул ми е влиял, също и Чик, и Хърби. Сред фламенко-джаз пианистите се определям като част от второто поколение. Иначе импровизацията винаги е била част от мен, дори като учех класическо пиано винаги се стремях да импровизирам, включително започвайки от нищото. Темите ми носят в себе си много контрасти между написаната част и освободената музика. Всеки път се стремя да достигна до различно място. И фламенкото, и джазът се крият в това, никога на сцената да не правиш само едни и същи неща. Иска ми се да изненадам себе си. Да се кефя на всичко ново. Чувстваме се музиканти, музиката е над стиловете."

Продължава Бандолеро: "Всеки носи своите си неща, но всички са много отворени към импровизацията. Всичко, разбира се е добре структурирано. Благодаря на Рубем Дантас, въвел кахона в септета на Пако де Лусия. Той ни отвори към този вид перкусии, ако не беше той, кой знае къде щях да съм сега, сигурно в затвора (прякорът му на български значи разбойник)."

формация „Лаборатория”

В барселонската тотал-арт формация "Лаборатория" откриваме две познати имена, гостували ни в София. Веднага след спектакъла им в зала "Мороко" говорим с Изабел Лауденбах, която гледахме в 2006 с "Лас Мигас" – тазгодишни носителки на Латино-Грами за най-добър фламенко-албум:

- Пазя си тениската от фестивала и спя с нея. Това, което правим сега, е "work in progress”, творчество в развитие. За тази среща с международни програматори подготвихме нещо като музикални тапас, които сега ви представихме. Те само загатват това, което ще бъде истинският спектакъл. Творческият процес е много дълъг. Първоначалната идея на Аида, основателката на формацията ни бе, да се съсредоточим върху идеята за женствеността, намерихме ключови думи, на които да съответстват музикални теми. Така се появиха два спектакъла.

- В този слязохте сред публиката…

- Вярно е, че сме свикнали с по-големи сцени за движенията си. Сега беше 4 на 2 метра и затова решихме да слезем сред хората…

- Тоест, чиста моментна импровизация?

- Е, бяхме си го мислили, но когато имаме представление в катедрала е по-трудно. Импровизацията ни е в това да се възползваме от условията, трудностите винаги дават положителен резултат. Нашето не е нито само музика, нито само танци, толкова е обширно. Много фламенко-текстове се пеят без да се замислиш! Например текстове от преди половин век, че жената е в основата на първородния грях и по-добре да няма жени, т.е., че цялото зло на света идва от жената. Да, ама сега си пеем румбата "не сме мъртви, просто си пием бирата."

Сарай Гомес

00:00 / 00:00

Изпълнение на Laboratoria, David Lagos, Saray Gomez и Cristian de Moret

"Лаборатория" бяха част от първото "Фламенко ñ off" и ми бе интересно да разбера принципа на подбора от Сарай Гомес, която е музикален координатор на SGAE:
Като първо издание нямаше как да се направи предварителен подбор, както бе и при стартирането на самото "Джаз ñ". Целта сега бе, да избягаме от официалните канали и да представим възможно най-неортодоксалните неща във фламенкото.

- Направи ми впечатление, че нямаше никаква дискриминация – нито за възраст, нито за опит.

- Разбира се, какво значи да си млад във фламенкото? Възрастово или и тези, които преосмислят стила? Само нови предложения ли са включват? Сложно е. мисля, че дори и на много опитните, които се пробват в ново амплоа, да се даде такава възможност. Off не значи определена възраст, значи експеримент. Може много години да правиш чисто фламенко и изведнъж да скочиш в пропастта на неизвестността, където ще имаш нужда от подкрепа, нали така? Става въпрос за всички, които отварят но-ви пътища. Институциите не могат да изпреварват артистичното развитие. Светът се върти и институциите винаги ще са в изоставаща позиция. Всички сдружения за авторски права имат средства да подпомагат новото творчество. Но не всички имат такова звено като нашата фондация, която се бори ежедневно за това, вече четвърт век. Това ни кара да се чувстваме горди.

За нас остава гордостта, че най-доброто от ñ (кратък синоним на Испания), идва и в България благодарение на "Джаз+ концерти". Кои ще са тазгодишните артисти – в разговора ни с Маргарита Борисова във втория половин час на предаването, на 12 януари, от 0.30.